Накъде тръгва България?

Изявлението на Валери Симеонов дойде в края на заседанието на извънредния Консултативен съвет за национална сигурност и след уверението на все още действащия президент Плевнелиев, че ще даде всичко от себе си, за да се намери начин Народното събрание да продължи дейността си и да бъде способно да излъчи работещо правителство. Надеждите на обединените националисти се засилиха и покрай намека на премиера в оставка Бойко Борисов, че ако Патриотичният фронт и Реформаторският блок „рекат да направят правителство“, той им дължи подкрепата си и ще остави отговорността по съставянето на евентуален нов кабинет в техни ръце.

Така след Виктор Орбан в Унгария, Найджъл Фараж във Великобритания, Марин льо Пен във Франция и Ярослав Качински в Полша, сега може да настъпи звездният час и на българските националисти от НФСБ, ВМРО-БНД и прословутата „Атака“ на Волен Сидеров. Дали в контекста на раздухваната заплаха от „мигрантско цунами” и на фона на безредиците в Харманли „Патриотите” наистина ще успеят да грабнат властта? Отговора ще научим скоро, но поне толкова актуален си остава и този въпрос: какво създаде благодатната почва за развихрянето на националистическите страсти в България? Страсти, които варират от опити за спешно вкарване на „патриотични“ елементи в партийните програми до познатите улични прояви на краен национализъм и ксенофобия.

На бързи обороти назад

В началото на ноември членове на неформалната утранационалистическа организация „Национална съпротива“ осъществиха серия от протестни маршове в София със закани да „изчистят“ първо района на Лъвов мост в София, а след това и цяла България. След тях щафетата поеха ВМРО, НФСБ и „Атака“, които с факелни шествия отбелязаха шумно годишнината от подписването на „позорния” Ньойски договор, обвързвайки събитието с лозунга „Вън мигрантите от България!". А тези дни, в отговор на упреци, че „Патриотите“ са подклаждали протестите пред бежанския център в Харманли, съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов призна съвсем открито: „Не сме подклаждали, ние организирахме протестите на гражданите“.

Остър националистически завой?

Според Димитър Ганев, политолог от изследователския център „Тренд“, политическите ветрове в България вече духат в консервативно-националистическа посока. А причината се крие не само в мигрантската криза, но и в налагащата се тенденция към отхвърляне на либералните елити и подмяната им с консервативни и по-националистически ориентирани техни аналози. „България  не прави изключение - за това говорят резултатите на Патриотичния фронт на последните президентски избори, които са безпрецедентни за местното националистическо пространство. И бъдете сигурни, че в рамките на евентуална предизборна кампания партия ГЕРБ ще се отдалечи от онова дясно-либерално течение, което я доближаваше до Реформаторския блок през 2014-та, и ще заложи на патриотичните, националистическите послания. Именно това ще бъде мостът към евентуално бъдещо партньорство между ГЕРБ и Патриотичния фронт на изборите догодина“, прогнозира Димитър Ганев.

Патриотизъм в полза на чужда държава

Политологът доц. Антоний Гълъбов се спира на свой ред на една манталитетна особеност: според него национализмът на Балканите е основан на т.нар. комплекс за национална малоценност, което го прави труден за сравнение със западноевропейския национализъм. А в България е налице и един друг проблем: мнозина националисти далеч не са патриоти, казва Гълъбов и добавя: „Става дума за националистически и популистки движения, които до голяма степен работят в полза на чужда държава - Русия например. Никога досега през изминалите 27 години българската национална общност не е била в толкова разединено състояние. И затова върху страховете на хората се проектират национал-популистки призиви, които нямат нищо общо с патриотизма“, коментира политологът.

Духът на времето

Тези дни партия ДСБ лансира във Велико Търново нов десен проект. В предложения политически документ, озаглавен „Договор за нова българска република“, се говори за „възраждане на републиканския идеал“ и за „нова българска република, основана на възрожденския национален идеал и на националния интерес в модерната глобална епоха на несигурност". Няма съмнение, че оттук нататък партиите ще преминават към все по-консервативна и патриотична тоналност, прогнозира в тази връзка политологът Димитър Ганев. Той посочва за пример и реакцията на БСП след размириците в Харманли, която предвижда отказ от постановлението за трайно заселване на бежанците и дори отмяна на Дъблинското споразумение. „А като лява партия БСП би следвало да отстоява принципите на солидарността и хуманизма”, казва Димитър Ганев и допълва: „Същото е с Радан Кънев и новия му проект. По принцип тази т.нар. „автентична“ или „традиционна“ десница винаги е била по-скоро с либерален характер. В тази десница обаче имаше сериозни конфликти тъкмо по оста „консерватизъм-либерализъм“, тъй като определени среди роптаеха срещу либералната линия. Сега г-н Кънев изглежда се опитва да излезе от тази либерална ниша и да навлезе в консервативно-патриотичното пространство. Но, естествено, без да прекалява с патриотично-националистическата реторика. Такъв е просто духът на времето, натам вее вятърът и е нормално в една предстояща предизборна кампания да се чуят подобен тип националистически и патриотични послания“, казва Ганев.

Антоний Гълъбов твърди на свой ред, че тъй като до предсрочните избори остава твърде малко време, нови политически проекти като този на ДСБ нямат шанс да се реализират. А и републиканските ценности в България продължават да си остават дълбоко неразбрани, казва политологът по повод предложения "Договор за нова българска република“: „Властта, която произтича от нас, хората, изисква друг режим на управление. А това не може да бъде подменено с националистическа реторика. За съжаление вдясно не възникнаха достатъчно стабилни устои на един десен консерватизъм и модел на патриотизъм. И тъкмо там се появи това празно пространство. Обърнете внимание обаче, че по-голямата част от национал-популистките проекти са базисно и генетично свързани с бившата комунистическа партия и с лявото“, коментира доц. Гълъбов.

Радикализация?

Двамата политолози застъпват различни мнения по въпроса за опасността от радикализиране на българската политическа среда. Димитър Ганев смята, че въпреки мигрантската криза и бунтовете в Харманли, ситуацията от 2013 година, когато е съществувала реална опасност от силна радикализация, едва ли ще се повтори. „Не вярвам, че в рамките на следващите 5-6 месеца ще се случи нещо, което да позволи на радикализма да вземе връх. Нещата не са същите както преди три години“, отбелязва Ганев.

Доц. Антоний Гълъбов застъпва друга позиция: според него има съвсем реален риск от появата на краен популизъм. „Такъв тип радикализация не е „четима“ през организационни структури и политически субекти. Тя би могла да бъде управлявана както от корпоративни интереси, така и от онова, което сега виждаме като опит за подмяна на темата на референдума, когато корпоративен субект влезе в ролята на защитник на гражданското общество и се опита да говори от негово име. Очевидно съществува сериозен риск и той в никакъв случай не бива да се подценява“, предупреждава политологът.

В петък президентът Плевнелиев вероятно ще започне процедурата по връчване на проучвателни мандати. След като ГЕРБ и БСП вече декларираха, че ще се откажат от мандатите си, действащият все още президент ще връчи третия мандат на онези сили, които имат най-голям шанс да съставят правителство. Ще го направи, както обеща, след „много размисъл, допълнителни консултации и разговори“. Въпросът сега е дали този мандат ще остане в най-новата политическа история като „националистически". Или все пак като „реформаторски”.