Наказват цял един народ

САЩ готвят нови, особено сурови санкции срещу Иран - заради ядрената му програма. Но кого засягат санкциите всъщност? Не са ли те един вид брутално нападение срещу невинни хора. Не представляват ли те колективно наказание за цял един народ?

Новите американски наказателни мерки могат да попречат на Ислямската република да търгува с повечето страни по света, ако не отстъпи пред международния натиск. Двамата американски сенатори Марк Кърк и Робърт Менендес предлагат законопроект за по-рестриктивни наказания за всички чуждестранни банки, които имат финансови взаимоотношения с ирански пристанища, корабостроителници или корабни компании.

Нарушаването на тези мерки би се отразило на въпросните банки много сериозно: предвидено е изключването им от американската финансова система. Тези мерки, без съмнение, ще засегнат и иранските активи в чужбина, допълвайки вече познатите ограничения вследствие на петролното ембарго, прието по-рано тази година. В резултат от тях износът на ирански петрол спадна наполовина, което се отразява тежко на иранската икономика.

А обикновените хора?

Иранският политолог Али Фатолах-Неджад смята, че Западът робува на опростенчески възгледи, които силно надценяват ефекта от икономическите санкции. Според него, ограниченията нямат вълшебната сила, която им приписват някои западни политици. Санкциите не са в състояние истински да притиснат диктаторите до стената и да ги принудят да се откажат от властта, нито пък могат да докарат нови свободи и права за потиснатите народи. Съмнително е също така доколко наказателните мерки действително са "цивилизовано средство" за борба срещу диктаторските режими.

Дали някой на Запад се е запитвал как се живее в държава, подложена на подобни санкции? Защото е мит, че ограниченията засягат единствено управляващите. В действителност финансовото и търговско ембарго парализира изцяло икономиката, от което страда целият ирански народ. Интересува ли се някой от това как живеят обикновените хора, когато разходите за прехраната нарастват до безкрай, медикаментите се продават единствено на черния пазар, а корупцията и нищетата се изострят все повече? И какво, ако се окаже, че напук на всички наказателни мерки гешефтите на режима в Техеран си вървят по старому, допринасяйки за допълнителното циментиране на сегашната власт?

Свободата изисквала жертви, твърдят в хор живеещите в изгнание иранци. Те вярват, че немотията ще насочи народния гняв срещу режима и в крайна сметка ще го събори. Само че е твърдо удобно да живееш луксозно в чужбина и да изискваш жертви от онези, които и без друго не могат да си поемат дъх от ежедневните притеснения и несгоди.

Санкциите подлагат иранския народ на колективно наказание, а това е осъдително от морална гледна точка. Икономически и обществено те засягат тъкмо онези млади хора, от които Западът очаква да се превърнат в гръбнака на бъдещата иранска демокрация. Затова и иранското гражданско общество, доколкото все пак го има, последователно се обявява против международните санкции.

Поуките от Ирак

Западът обаче предпочита да не се вслушва в тези гласове. Вместо това се бие в гърдите, че подкрепя демокрацията. Но забрави ли вече какви бяха поуките от Ирак? Нима санкциите доведоха до свалянето на Саддам Хюсеин от власт? Нищо подобно! Той си остана непоклатим. Затова пък санкциите по варварски начин разбиха на пух и прах социалната структура на тогавашното иракско общество. Същото може да се случи сега и с Иран.

Един известен карикатурист онагледи санкциите на ЕС срещу Иран така: ЕС е стъпил с елегантната си кожена обувка върху военния ботуш на режима, който от своя страна притиска към земята един борец за демокрация. Но докато режимът само леко изохква, активистът крещи на ЕС: "По дяволите с вашата подкрепа!".

АГ, ДПА, ДР, РТ, АН, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова