Най-тежкото тепърва предстои
12 октомври 2009
Макар и подписването на споразумението да предизвика чувство на облекчение и задоволство сред световната политическа сцена, сближаването между Турция и Армения все още не е факт. Защото, както пише либералният турски вестник "Радикал", тричасовото забавяне, с което бяха поставени подписите под двата важни протокола, беше знак за това, че проблемите далеч не са решени.
Всъщност най-тежкият етап за Турция и Армения тепърва предстои. Двата документа трябва да бъдат одобрени от парламентите в Анкара и Ереван.
В очакване на съпротива
В Турция премиерът Ердоган би могъл да реши нещата формално с абсолютното мнозинство на неговата партия. Но това би предизвикало вълна от възмущение, защото на Босфора казват, че "пътят към Ереван минава през Баку". С други думи: Нормални отношения с Армения от турска гледна точка би могло да има само ако бъде решен проблемът Нагорни Карабах. Кавказкият регион, където по-голямата част от населението са арменци, беше анексиран от Ереван, въпреки че юридически погледнато той принадлежи на Азербайджан.
Тъй като Турция обаче има тесни културни и езикови връзки с Азербайджан, голяма част от обществото в страната иска нормализиране на отношенията с арменците едва тогава, когато те се откажат от Нагорни Карабах. Ето защо Онур Йоймен - заместник-председател на най-голямата опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия, окачестви подписването на споразумението като "обезпокоително за бъдещето на страната".
Споразумението - голям риск?
Опозиционен лидер дори каза, че подписаните протоколи били голям риск и че за неговата страна започвали несигурни времена. Много арменци се опасяват, че комисията от историци от двете страни, чието сформиране е отбелязано в подписаните протоколи, няма да разгледа обективно смятаните от арменците за "геноцид" събития от 1915 и 1916 година. По това време на Османската империя са били убити около милион и половина арменци.
Миналата седмица, непосредствено преди подписването на споразумението, в САЩ, Франция, Ливан и Русия имаше протести на арменската диаспора срещу протоколите.