Назадничава ли е Хърватия?

Коментар на Бенямин Парган:

За да увеличи шансовете за положителен изход от референдума за присъединяването на Хърватия към ЕС, тогавашното правителство на страната либерализира условията за провеждане на всенародни допитвания - отпаднаха както изискванията за минимална избирателна активност, така и всички ограничения относно темата на референдума.

Днес берем първите плодове на този добре замислен, но лошо направен закон: в конституцията на страната ще бъде записан текст, който забранява еднополовите бракове и по този начин циментира дискриминацията на хомосексуалните. На референдума гласуваха едва 38 процента от имащите право на глас, което означава, че в крайна сметка мнозинството е принудено да се съобразява с мнението на едно малцинство.

Отчаяно общество

Проведеният в неделя референдум, както и ожесточените дебати, предшествали гласуването, са доказателство за широко разпространените в Хърватия хомофобия и липса на толерантност. При това към нито един момент не е ставало дума за легализиране на еднополовите бракове. Дебатът беше изкуствено раздут от консервативната гражданска инициатива "В името на семейството", която бързо намери достатъчно последователи. Те от своя страна превърнаха дебата за еднополовите бракове в трибуна за хомофобските си възгледи.

Покрай цялата тази дискусия разбрахме и още нещо: колко несигурни, отчаяни и озлобени са голяма част от хърватите. Шест месеца след присъединяването на страната им към ЕС те нямат поводи за надежда. Сериозни икономически проблеми, висока безработица, липса на перспектива и страх от загуба на националната идентичност - това са основните проблеми на хърватското общество, което сега се вижда принудено да се прости с илюзиите си.

Хомсексуалните бяха превърнати в изкупителна жертва на сблъсъка между либералните градски елити и консервативното мнозинство. И ако днес на прицел са хомосексуалните, утре на тяхно място могат да се окажат етническите малцинства - една гражданска инициатива вече усилено събира подписи за провеждането на референдум, по силата на който да бъдат ограничени правата на сръбското малцинство.

Предстои дълъг път

Затова хърватското правителство, което впрочем беше против референдума, трябва спешно да промени съответния закон, записвайки в него конкретни изисквания за провеждането на всенародни допитвания. Така например трябва да се въведе минимална избирателна активност от 50 процента, а въпросът, който се поставя на референдума, трябва да отговаря на строги изисквания, които да забраняват всякаква дискриминационна тематика.

Още преди референдума беше ясно, че въпреки присъединяването към ЕС Хърватия има да извърви дълъг път в демократичното си развитие. Сега това бе потвърдено още веднъж. Прави ще излязат онези, които преди референдума твърдяха, че хърватите не са достатъчно зрели за "разюзданата демокрация на всенародните допитвания".