Berliner Tagebücher 18.09
17 септември 2010„Това, което си принадлежи, се сраства” беше мотото, под което стана Обединението на Германия на 3-ти октомври преди 20 години. Годишнината е повод за поредното социологическо проучване, което изследва настроенията в двете части на страната. То, оказва се, не е лишено от изненади.
Първата изненада може да бъде разчетена още в заглавието на студията. То се заиграва с познатото мото на Обединението. „Новата Германия. Защо не се сраства това, което си принадлежи?” Така социолозите от берлинския Свободен университет заявяват още в самото начало: "20 години не са достатъчни за Обединението на Германия".
Западняците недоволстват
Клаус Шрьодер, съставител на студията, казва, че днес е нараснал най-вече скептицизмът спрямо политиката. И това се усеща по-силно на изток, отколкото на запад. Източногерманците например се идентифицират в по-малка степен с общата икономическа и политическа система в страната. Отново си пробива път и поувяхналото схващане, че това, което се случва на трети октомври 1990-та година е не обединение, а приобщаване на Източна към Западна Германия. Забравя се факта, че през март 1990-та година по време на първите свободни избори за Народно събрание на ГДР мнозинството гласува за политическата формация „Алианс за Германия”, чиято цел е възможно най-бързо обединение на двете държави.
И все пак изненадващ е фактът, че не източногерманците, а по-скоро западногерманците са недоволни от Обединението. Половината от тях твърдят, че падането на Берлинската стена не е подобрило живота им. Запитани кога са се чувствали най-добре, мнозинството източногерманци казват – след Обединението на Германия, а мнозинството западногерманци – годините преди това. Клаус Шрьодер от Берлинския Свободен университет казва:
Цената на Обединението - твърде висока?
„Причината е до известна степен в това, че в първите години след обединението на Германия благосъстоянието в западната част на страната стагнира. Освен това много западногерманци твърдят днес, че Обединението е имало прекалено висока цена, че те са си представяли нещата по друг начин. Виновни за това разочарование са отчасти политиците, които оставиха у хората впечатлението, че цената на обединението може да бъде лесно и бързо платена”, казва Клаус Шрьодер.