Надалеч от Турция

Прочутата опера в Сидни, големият коралов риф, безкрайни плажове под лъчите на австралийското слънце: Булут Каратюрк разглежда на лаптопа си снимки от Австралия - страната на неговите мечти. При това Булут не се интересува толкова от слънцето и морето - същото може да намери и в родната си Турция. "Това, което искам, е най-вече по-свободен живот. Искам нещо по-добро от това тук", казва той.

В Истанбул Булут заема мениджърски пост в една голяма международна телекомуникационна фирма. Печели доста добре, а и го чака повишение. Въпреки това е готов да започне в Австралия от нулата, от най-ниското стъпало.

"Не искаме такъв живот!"

"Да загърбиш родината си и да заминеш за чужбина си има както предимства, така и недостатъци, които трябва добре да се претеглят. Но тук става все по-лошо, политиката става все по-рестриктивна и все по-религиозна. Още отсега бихме могли да прогнозираме какво ни очаква в близко бъдеще. Не искаме такъв живот!", категоричен е Булут, който всъщност би предпочел да замине за Америка, но така и не получил зелена карта. За Австралия обаче шансовете му са повече от добри. Австралийското правителство целенасочено се опитва да привлече образовани чужденци. А Булут така или иначе е твърдо решен да се махне.

Случаят на 32-годишния Булут съвсем не е единичен - в Турция се наблюдава нова емиграционна вълна. Само че този път не става дума за безработни анадолци, а за високо квалифицирани жители на големите градове, които непременно искат да напуснат родината си.

Ебру Йълдъръм, собственичка на посредническа агенция, която се е специализирала в подпомагането на турци, заминаващи за Австралия, разказва, че повечето хора, които се обръщат към нея, са с висше образование. Тя им осигурява необходимите документи и езикови тестове, както и посредничество за намиране на работа. Бизнесът на Йълдъръм процъфтява - особено от лятото насам, когато се стигна до масовите демонстрации, смачкани брутално от турското правителство.

"Броят на хората, които търсят информация, свързана със заминаване в чужбина, расте стремително. В сравнение с 2009 година ръстът е 400 процента. Някои от тези, които искат да заминат, казват направо: взехме решението си след случилото се в парка Гези. Искаме да се махнем колкото може по-бързо!", споделя Ебру Йълдъръм.

Заради децата

"Голяма част от турците, които напускат родината си, имат малки деца. И именно заради тях емигрират - те просто искат да им осигурят бъдеще, което да е по-добро от това, което биха могли да имат тук", обяснява по-нататък Йълдъръм.

И Булут има син на една година. Именно неговото раждане е изиграло ролята на решаващ импулс при взимането на решението за бягство от Турция, разказва съпругата на Булут: "Перспективата да започнем отначало естествено предизвиква у мен немалко опасения. Но мисля най-вече за нашия син. Австралия е социална държава! А тук дори и училищното образование е проблем. Все повече гимназии се трансформират в религиозни училища и е трудно да се намери алтернатива. Частните училища са прекалено скъпи".

Кандидатурата на семейство Каратюрк междувременно е вече при австралийските власти. Ако всичко върви добре, догодина те ще се отправят към другия край на света - далеч от семейство и приятели. Но и далеч от Ердоган.