Нагорни Карабах: И Русия, и Турция имат полза от войната
30 септември 2020Турция, например, би могла така да окаже усмирително влияние над „братския народ“ в Азербайджан, така че конфликтът в Нагорни Карабах да не се разраства. Но Анкара предпочита да подклажда огъня. Наскоро турската армия проведе военни маневри заедно с Азербайджан, окуражи азерите да хванат оръжието, дори пряко заплаши Армения.
Навсякъде, където Турция и президентът Ердоган влязат в ролята на миротворци, войната се оказва на прага: в Кавказ, в Сирия, в Либия. Ердоган изпраща военни кораби срещу Гърция, не го е грижа за съюзническата солидарност в рамките на НАТО, пренебрегва международното право. Неговата цел е да превърне Турция в независима регионална сила, в краен случай и чрез насилие. Ердоган обаче няма никакъв интерес от постигането на траен мир в Кавказ.
Политическо решение на конфликта
Русия също се стреми към влияние, или поне към възможността да демонстрира, че разполага с него. Кремъл би могъл да възпира някои ненужни провокации на арменците - например да настаняват християнски бежанци от Сирия в Нагорни Карабах.
Московското влияние над Ереван е огромно – всяко арменско правителство знае, че без защитата на големия брат от Москва сигурността на страната не може да се гарантира.
Русия обаче не само доставя оръжие на Армения, тя е разположила там и хиляди свои войници. Москва обаче няма интерес от политическо решение на проблема в Нагорни Карабах. Тя иска да задържи статуквото и да поддържа добри отношения и с Ереван, и с Баку. Така винаги ще е в състояние да се изявява като важен фактор при появата на конфликти между тях.
В спора за Нагорни Карабах няма честен посредник. Русия и Турция преследват свои собствени цели. Затова конфликтът постоянно се възпламенява - особено, когато икономическото положение се влоши и правителствата на двете държави искат да отклонят вниманието от собствените си провали.
Сметката плащат обикновените хора
Азербайджанският президент Алиев например постоянно твърди, че ще модернизира икономиката и ще се пребори с корупцията. Но досега почти нищо не се е случило. Азербайджан си остава зависим от износа на нефт и земен газ. А във времената на пандемия цените на тези суровини спаднаха в световен мащаб. Затова Азербайджан печели значително по-малко от износа, а държавният бюджет е в тежко състояние. Покупателната способност пада, недоволството на гражданите расте, включително и поради това, че правителството не се справя добре с пандемията. Въоръженото настъпление срещу Армения отклонява вниманието и осигурява на Алиев отсрочка. Патриотизмът, разбира се, не може да нахрани хората, но пък притъпява сетивата.
Новото възпламеняване на конфликта в Нагорни Карабах е поражение за дипломацията. Западът почти не се интересува от този проблем в периферията на Европа, а САЩ изоставиха предишната си функция на глобална сила, въдворяваща ред. ЕС показва ту неспособност, ту нежелание да поеме тази роля. Цената за това – в последна сметка -плащат обикновените хора в Кавказ.