Навсякъде гледат турски сапунки

Една от най-големите "фабрики за мечти" се намира в турския вилает Коджаели, на час път от Истанбул. На площ колкото 25 футболни игрища са издигнати филмови възстановки на цели квартали от старата част на Истанбул, включително Капалъ чарши. Тук са заснети всички скъпи сериали, които през последните години се радват на голям международен успех - например османската кримка "Филинта".

Турция, която продава филмовите си продукции в близо 100 страни, е междувременно един от най-големите износители на "сапунени опери". По данни на Сдружението на турските износители, страната заема второ място в света след САЩ по продажби на сериали в чужбина.

Защо турските сериали са толкова успешни

На повече от 10 000 км от Коджаели в едно заведение в колумбийския град Картагена върви турският телевизионен сериал "Сребро". "Турските сериали излизат сега на мода при нас", разказва готвачката Анжела Амадор Рамос. 51-годишната жена не пропуска нито един епизод. Според нея турските сериали са по-интересни от латиноамериканските: "В тях не само се разказва някаква хубава любовна история, но и се показва турската култура. За мен е интересно да видя какъв е животът в Турция", споделя жената.

Пробивът на турските мелодрами в чужбина започна преди около пет години с историческия сериал "Великолепният век", посветен на султан Сюлейман. Междувременно сериалът е купен от около 70 страни по целия свят.

Докато през 1990-те години турските телевизии излъчваха предимно бразилски сериали, днес те продават своите продукции на латиноамериканските телевизионни канали. "Турските сериали са много популярни в Латинска Америка, тъй като за латиноамериканците турската култура е много екзотична", казва медийната експертка Асли Тунч.

Съдбовни срещи, красиви жени и трагични любовни истории, разиграващи се най-често на исторически фон - турските сериали приличат на монументални приказки. Мустафа Акили, който от 21 години работи като продуцент на сериали, го формулира така: "Историите, които някога са се предавали от уста на уста, днес се разказват в сериали".

Едже Йоренч е авторка на сценарии за известни сериали като "Забранена любов" и "Пепел от рози". И двете мелодрами имаха огромен успех в арабските страни. "В "Пепел от рози" става дума за насилието срещу жени. Тоест - за това, с което много жени по света се сблъскват в ежедневието си", разказва Йоренч и добавя, че сериалът дори подтикнал жените в Саудитска Арабия да започнат да се застъпват за своите права. "Турските сериали предизвикаха нещо като Арабска пролет сред жените там", казва сценаристката.

"В Близкия Изток и на Балканите, а отскоро и в Латинска Америка турските сериали станаха толкова популярни, защото всеки зрител открива в тях нещо за себе си", посочва на свой ред медийната експертка Асли Тунч. Гърците, например, гледат истанбулските приказки от носталгия - защото виждат в тях гръцките ценности от 1970-те години: едно традиционно общество, което отдава голямо значение на семейството. В арабските страни пък сериалите имат разкрепостяващ ефект върху жените. "Парадоксалното е, че зрителите в Близкия Изток възприемат като разкрепостяващи същите онези сериали, които според гръцките зрители внушават традиционни ценности", посочва Тунч.

По 18 часа на ден

Успехът има обаче и сенчести страни. "Откакто сериалите се продават в чужбина, епизодите стават все по-дълги", обяснява асистент-режисьорът Арда Саригюн. Причината: колкото по-дълъг е епизодът, толкова повече е и времето за реклами. "Преди четири години, когато снимахме "Опасни улици", един епизод продължаваше около 90 минути. През последната година произвеждахме по 150 минути на седмица. Работихме с два екипа без почивен ден, без прекъсване", разказва Саригюн.

150 минути, които трябва да бъдат заснети за една седмица. "За да се справят с нормата, хората са принудени да работят до пълно изтощение", посочва Ерсин Гьок от филмовия синдикат "Оюнкулар Сендикаши" и обяснява, че понастоящем се работи средно по 16 до 18 часа на ден. Това неизменно се отразява на качеството на сериалите, но въпреки всичко успехът им не секва. Медийната експертка Асли Тунч знае защо: "В напрегнати времена като днешните хората търсят възможност да забравят грижите на делника. Те са жадни за приказки. Искат да гледат красиви хора. И искат лошите да бъдат наказани".