На кого за какво му се къса сърцето

"Къса ми се сърцето, като ги гледам по телевизията с банковите сметки. Майки, бащи с деца на ръце. И държавата седи и му гледа сеира. Казал съм да дадат цифрата. Аз ще отида в някоя българска банка и ще им кажа, че ако нямаме пари, колкото струват всичките, взимам кредит и пращам да се лекуват хората.“ Това каза българският министър-председател малко след като пое поста.

Две години по-късно под негово ръководство правителството прие решение, с което въведе годишен лимит за лечението на едно дете в чужбина. За недостигащите пари родителите трябва да се погрижат сами.

Логично или цинично?

Дежурното обяснение е с „ограничените средства, които има държавата”. А като се въведе лимитът, от средствата щели „да се възползват повече деца”. На теория обяснението изглежда логично, на практика – по-скоро цинично. Защото при някои видове трансплантации и други спешни, скъпоструващи интервенции разликата, която ще трябва да се плати от родителите, се измерва с десетки хиляди евро. За огромното мнозинство от тях тя е абсолютно непосилна, така че фактически от средствата няма да може „да се възползва” почти никое от онези деца, за които лечението в чужбина е единствен шанс.

По този повод здравният министър призовава българите, даряващи милиони на МВР, „да помислят и за децата”. За разлика от МВР обаче, болните деца и техните родители не могат да предложат на въпросните „дарители” никаква „услуга”. Тъй че за тях пак единствен ще си остане вариантът „с банковите сметки по телевизията”, докато държавата „седи и им гледа сеира”.

"Не искам да ми се шикалкави"

Трудно е да се каже колко точно пари ще бъдат спестени с този лимит. Във всеки случай - много по-малко от парите, предвидени за изпълнение на друго решение от същото правителствено заседание. Става дума за превръщането на военното летище в Балчик в гражданско и за 30 милиона лева.

На въпросното заседание някои от министрите отбелязват, че „държавата няма политика да инвестира директно в граждански летища" и че ще е по-добре и балчишкото летище първо да се даде на концесия, а за разширяването му да инвестира концесионерът. Премиерът обаче налага точно обратното решение.

Министрите му обръщат внимание, че „това ще е доста тежък ангажимент към бюджета”. "Искате да ми кажете, че нямаме резерв от 30 милиона да ги вкараме да си направим летище? Ще се замисля по някои други теми! Повече не искам коментар. Искам го напролет, май месец това летище да функционира за новия туристически сезон", нарежда премиерът и заключава: „Затова не искам да ми се шикалкави”.

Подарък от държавата

Разбира се, не би било лошо всяко градче или всеки курорт да си има летище, стига да може да си го позволи. В случая обаче икономическият смисъл изглежда твърде съмнителен.

Първо, само на 30-40 километра вече има летище, чийто потенциал далеч не е изчерпан. Второ, огромната останала част от Северна България е без нито едно летище. Подобна инвестиция край Велико Търново, например, би била безкрайно по-полезна и икономически перспективна.

Според премиера парите за балчишкото летище „ще се върнат в момента, в който след това то се даде на концесия или да се оперира от някой”. Експерти обаче направиха елементарна сметка, включваща възможния поток от пътници, приходи от летищни такси и разходи за поддръжка, която показва, че въпросните 30 милиона едва ли биха се върнали и след 30 години. За всеки частен инвеститор подобна инвестиция би била напълно безсмислена. Затова се налага да се намеси държавата.

Дали да дадеш пари за лечение на деца или да подариш някому едно летище е въпрос на приоритети. И на това за кого „ти се къса сърцето”.

Автор: Ясен Бояджиев

Редактор: Александър Андреев