На "изкуствено дишане" покрай чалга-агресията

“Старият Несебър – отделен град”. Из новините на в. “Монитор”

“Цяла София диша на “Шишман”. Из новините на в. “24 часа”

Тъй като настъпиха истински юлски горещини, и както ни предупреждават е “опасно топло”, време е да помислим туристически – с перспективата някъде да “дишаме” по-спокойно, въздуха на планината или въздуха на изкуството, например, да “дишаме” нещо различно от всекидневния стрес, бетонната струпаност, чалга-агресията отвсякъде и натрапливата ширпотреба.

От няколко лета насам различни български градове, независимо от утвърдената си курортна знаковост, се развиват и като културни или музикални дестинации. Не говоря само за традиционните вече фестивали във Варна или Созопол, за Каварненското чудо, продължило повече от три дни. Имам предвид и театралната декада в Банско, и “издухания от вятъра”, уви, музикален хепънинг край Разлог, и Яворовите дни в Поморие, дори рок сборището в село Миндя, инициирано от политолога Евгений Дайнов.

Трудният навик да се “диша” изкуство

Несъмнено присъствието на културни събития създава по-висококаратна атмосфера на летния отдих, заразява с красив артистичен дух т.нар. отпускарски сезон. Впечатляващо и окуражително е, че все повече кметове – да се надяваме на само в контекста на предстоящите местни избори – се досещат да разширят духовната територия на населените места с предизвикателствата на изкуството, да подкрепят интересни проекти и фактически да съучастват в създаването на трудния навик да се “диша изкуство”.

Заемам донякъде този израз от инициативата на столицата периодически да затваря улица “Шишман” в центъра и да я предоставя за въвличането на жителите си в поредица от образователни и артистични прояви. Но нима по-малко интересна – макар и в други измерения – бе програмата “Опера в парка”, където видяхме виртуозната Вяра Начева като Жизел, или преди това изпълнението на Нов симфоничен оркестър в градинката пред “Кристал”?

Погрешно е мисленето, че лятото е мъртъв сезон за културата – и че почивката, където и да я прекараме, на всяка цена означава денонощно разпускане, напротив… Досегът до книга или изложба, театрален спектакъл или добър филм само ни удържат в един естествен ритъм на пълноценно живеене. И особено в курортните селища може да се помисли за открити читални, летни сцени, летни танцови школи, киносалони под открито небе.

Високото е в нас, дано го видим

Това не е нито утопично, нито назидателно “вкарване в правия път” на почиващите възрастни и деца, българи и чужденци, то е извод от дългогодишните ми наблюдения като участник в летни фестивали и редови отдъхващ. Провокира ме и желанието на местните жители да поискат старият Несебър да се обособи като отделен град, да опази архитектурното си наследство “дишащо”. В началото на септември миналата година видях с очите си на какво ориенталско тържище се е обърнал този уникален с паметниците си остров, дори затъгувах наум колко късогледо и тъпашки са пръскани милиони за процъфтяването на мутрокича. Припомних си и как в германското градче Бамберг, усвоявайки средствата от ЮНЕСКО, са постигнали с невероятна мярка, вкус и упорито всекидневно поддържане уникалната средновековна атмосфера, която привлича хиляди туристи. Намереният и добре обмислен баланс между култура и купон е смайващ - защо да не се случи и в Несебър?

Вероятно от опасните жеги се размечтах – но ако сами поискаме повече, ще постигнем и повече, за себе си и за страната, в която сме останали да живеем.