Защо Източна Европа се бунтува срещу климатичните цели

Природозащитници неслучайно говорят за нова "Желязна завеса", която разделя Европа на две - в зависимост от отношението към фосилните източници на енергия. И наистина: докато в Западна Европа се опитват да пестят енергия, строят ветрогенератори и соларни инсталации, на изток продължават да произвеждат енергия от въглища.

Факт е, че източноевропейските държави изостават много в защитата на климата. Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България са последни от страните-членки на ЕС в класацията за енергийния обрат. България, например, заема там 92-ро място и се нарежда след страни като Йемен и Бангладеш, се казва на сайта на Швейцарското общественоправно радио и телевизияSRF.

По същата тема авторитетното германско списание „Шпигел" преди време обясни защо източноевропейските страни-членки на Общността продължават да залагат на въглищата и да сторят атомни централи, вместо да осъществят обрат в енергийните си стратегии. Причината, според изданието, не бива да се търси в някаква абстрактна цивилизационна изостаналост на източноевропейците от Запада.

Едва 10% от хората в България се интересуват от глобалното затопляне

По-скоро става дума за наследството от комунистическото минало на тези страни; за лошото качество на сградите и жилищния фонд; за високата енергоемкост на промишлеността; и за едно общество, изцяло погълнато от ежедневната си битка за оцеляване, поради което не може да се посвети на по-абстрактни теми като глобалното затопляне.

В тази връзка „Шпигел" цитира данни от миналата година, от които излиза, че средно 23% от анкетираните граждани на ЕС смятат глобалното затопляне за най-съществен проблем на света. В България подобно мнение изказват едва 10% от хората.

Швейцарското радио и телевизия подчертава обаче, че източноевропейските правителства са тези, които са пропилели много време, без да предприемат съществени мерки за подобряване на енергийния баланс.

В Полша, например, 80% от добиваната енергия е от въглища, а като следствие от това страната се дави в смог. От 50-те града с най-лош въздух за дишане на континента 33 се намират именно в Полша. Въпреки това правителството на страната не предприема нищо срещу това. Включително и поради това, че 80 000 души в Полша са заети във въгледобива.

Цената на тока - "свещена крава" за политиците

Другият проблем се изразява в това, че новите енергийни стратегии могат да доведат до увеличение на цените на тока. „А сметката за ток в Източна Европа е въпрос от политическа важност, понеже в годините на комунизма токът беше безкрайно евтин. Едно поскъпване на тока би засегнало най-тежко именно бедните и възрастните хора, които живеят в стари сгради и имат най-ниските доходи, обяснява сп. „Шпигел".

Сигурно е илюзорно, че до 2030 година Европейският съюз ще успее да намали вредните емисии с 55%, каквато цел постави председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, пише на свой ред швейцарската медия и припомня, че страни като Полша, Чехия, Унгария и Естония често блокират решения на ЕС, свързани с енергийния обрат.