На Балканите се разпростира омразата

Най-омразната фигура за феновете на Динамо Загреб е бившият председател на футболния клуб Здравко Мамич. Особено загребските ултраси "Bad Blue Boys" го мразят от цялото си сърце.Те го обвиняват, че е "купил" клуба, за да го ръководи като семейна фирма и да го използва като частна машина за пари. Ултрасите изразяват своя гняв и омраза в най-различни графити. Сред най-разпространените има и такива: "Мамич, мръсна маймуно!", "Мамич - долен педал!" А когато някой е особено силно възмутен, пише: "Мамич, ти си циганин!" И като най-силен израз на омраза, ултрасите изпръскват със спрей по стените: "Мамич - гаден сърбин!".

Завръщане към реалността

"Само по себе си това не е ново явление. Сескистките, расистките и националистическите обиди отдавна са част от ежедневието на най-младата страна-членка на ЕС", казва активистката от центъра за мирни изследвания в Загреб Цвета Сента. Преди подобни изявления и подобен хейтърски език се употребяваха най-вече в личната сфера. "Новото от няколко години насам е, че езикът на омразата беше пренесен в общественото пространство от политиците и други обществени личности. Като че ли беше прекрачена една бариера. Хейтърският език, с който биват атакувани политическите противници и инакомислещите, междувременно стана нещо обичайно", казва тя. Този феномен е специфичен обаче не само за Хърватия. В целите Западни Балкани дискриминационният и вулгарен език вече доминира обществения живот. Съвсем наскоро, по време на мача между вечните съперници в сръбската лига "Партизан" и "Раднички", феновете на "Раднички" обиждаха тъмнокожия бразилски футболист на "Партизан" Евертън Луис по най-брутален начин. След мача 28-годишният футболист напусна терена със сълзи на очи.  А треньорът на "Партизан" Марко Николич разочаровано заяви, че този инцидент е "завръщане към реалността в сръбския футбол".

Европейска тенденция

Този хейтърски език в общественото пространство срещу сексуалните и етнически малцинства има традиция в региона на Западните Балкани. "Понастоящем обаче се разпространява много силно и започва да доминира обществения дискурс", казва Йохана Даймел от дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен. "Това е свързано и с факта, че въпреки процесите на сближаване с ЕС, страните от Западните Балкани все още не са напреднали достатъчно в прилагането на принципите на демократичната правова държава", казва балканската експертка. Разочарованието от намаляващите изгледи за скорошна евроинтеграция и често лошата икономическа ситуация е голямо и напреженията в обществото растат. "Вследствие на това в медиите без никакви задръжки се разпространява хейтърски език, срещу който липсва каквато и да било съпротива", казва Йохана Даймел.

Езикът на омразата пасва добре и на европейското развитие и дори бива подсилен от него. Защото и в други европейски страни като Франция, Унгария, Полша и Нидерландия десните популисти поставят под въпрос либералната демокрация. "Национализмът е в подем, а лозунгите срещу декадентския Запад се харесват. Подобни настроения се радват на подкрепа и в Западните Балкани", казва Йохана Даймел.

Омаловажаване на омразата

Особена загриженост буди хейтърският език срещу етническите малцинства. Хейтърството намира благодатна почва на Балканите. От друга страна, с него лесно може да се злоупотребява заради политически цели. Дори смятаният за забравен войнствен език се завръща на политическата сцена. Отново се говори за война и за промени на границите. "Тази тенденция е взривоопасна", казва Йохана Даймел и припомня, че "войната не избухва от само себе си, а се подготвя, отчасти и чрез езика". Цвета Сента смята, че държавните институции носят голяма отговорност за това развитие. Въпреки че в законодателството езикът на омразата и престъпленията от омраза са наказуеми деяния, които трябва да се преследват от закона, в действителност те биват омаловажавани и игнорирани от държавните институции. "От една страна, това кара хората да се чувстват нежелани и застрашени. От друга страна, хейтърството насърчава насилието. Този, който дискредитира някого като сърбин или циганин и го обявава за нежелан, много бързо може да пристъпи и към физическо насилие", посочва Цвета Сента.

Под повърхността...

Гражданското общество не иска да се примири с положението и се съпротивлява. Безброй неправителствени организации в целия регион се ангажират в борбата срещу хейтърството, разкриват случаи на престъпления от омраза и алармират властите. Много често обаче самите те биват маргинализирани и атакувани. "Много често хората, които се осмеляват да се противопоставят на езика на омразата, сами стават негови жертви", казва Йохана Даймел. Правозащитниците в региона получават сериозна подкрепа от чужбина и най-вече от ЕС. Загребската активистка Цвета Сента се опасява, че колебливите перспективи за пълноправно членство ограничават възможностите за оказване на влияние. "Без външен контрол намалява и принудата за друг начин на поведение", казва тя. И тогава под повърхността на култивираното поведение много често изплува грозното лице на сексизма и расизма.