Много шум за нищо
3 февруари 2012
Ако се вярва на вестникарските заглавия, британският премиер Дейвид Камерън бил изправен пред "бунт" в своята Консервативна партия. Причината - завъртял се в Брюксел на 180 градуса и дал на коварните управници от континента възможност да подкопаят свободата на нацията, за която били дали живота си милиони британци.
Говори се и за триумф на либералния коалиционен партньор на Камерън, за вълнения сред торите и за повишен натиск за референдум във връзка с британското членство в Европейския съюз. Политиците охотно се присъединяват към драматичните преувеличения, спрягайки метафори и аналогии от историята и войните. Лейбъристкият лидер Ед Милибанд настоява, че Камерън бил предал британските интереси на европейския произвол.
Популизмът е едно, националните интереси - друго
В действителност Европа малко вълнува британците в момента. Планираният за 2014 референдум за отделяне на Шотландия от Обединеното кралство занимава духовете много повече. Анализът на допитванията за намеренията на шотландците е показателен и за отношението към Европейския съюз: до 58 процента от безработните и непривилегированите шотландци са за независимост; сред по-високите слоеве това искане има подкрепата едва на 27 процента.
Национализмът вирее на почвата на бедността, която политиците-популисти подхранват с етнически предубеждения. Само че британската политика все пак не се определя от популистите. Когато става дума за централни направления на националния интерес, в големите партии цари удивителен консенсус. Зад него стои строго неутралният чиновнически апарат, който има огромно влияние върху министерските решения. А за Уайтхол - символа на лондонските държавни служители - членството на страната в Европейския съюз не подлежи на дискусия.
Безсрамен прагматизъм
И все пак, как може да се обясни помирителната позиция, заета от Камерън на последната среща на върха? Истината е, че тя не означава обрат, покаяние или отстъпчивост, а произтича от най-безсрамен прагматизъм. Защото докато кризата на еврото продължава, ще продължава да боледува и британската икономика.
За англичаните солидното евро е почти толкова важно, колкото и за еврозоната. Затова Камерън сигнализира на 25-те страни от оказалия се в намален състав европакт, че няма да създава пречки за включването на Европейския съд като върховен надзирател на бюджетната дисциплина, стига това да не засяга интересите на Лондон. Все още обаче не е подписано нищо.