Митът за мързеливите чужденци
1 декември 2011За всеки трети германец няма никакво съмнение: чужденците идват тук, за да "източват" социалната държава. 31.4 процента от участниците в представителна анкета на фондация "Фридрих Еберт" подкрепят това становище. В книгата си "Германия се самоунищожава" оспорваният германски политик Тило Сарацин пише именно за чужденците-използвачи. "Този, който е заинтересован преди всичко от благините на германската социална държава, не е добре дошъл тук", четем в книгата му.
Но съществува ли изобщо т. нар. социална миграция? С какво западните държави привличат бедните хора от други страни? Четиричленен изследователски екип, начело с директора на Бонския институт за бъдеще на труда /IZA/ Клаус Цимерман, проучва въпроса и бие отбой. "Всички оценки за мигрантите в ЕС сигнализират, че придвижванията в ЕС не зависят от това колко щедри са да речем помощите за безработни в дадена държава. Чужденците не искат да лежат в социалния хамак. Те искат да работят", казва Цимерман. Това е и основният извод в изследването на екипа.
Несбъднати пророчества
Клаус Цимерман не приема и контрааргумента, че безработицата сред чужденците е по-висока от тази сред германците. Той съзира причината другаде - а именно в по-лошото ниво на квалификация. Приблизително еднакъв е броят на безработните сред германците и чужденците със съпоставима квалификация - аргументира Цимерман.
Изследването на института IZA се позовава на резултати от предишни студии, но в методологическо отношение е много по-амбициозна. Икономистите Джакомо ди Джорджи и Мишел Пелицари са проучили мигрантските потоци след източното разширяване на ЕС. Те се натъкват на минимална взаимовръзка между миграцията и социалните придобивки. Пророкуваната милионна "миграция към социалната държава" просто не се е състояла.
"Досега няма много емпирични изследвания по темата, но студиите, които съществуват, показват почти една и съща картина", казва Томас Бойер, вицепрезидент на Института за икономически изследвания в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. "Феноменът на миграцията към страни с добре развити социални системи е силно надценен - както в обществената дискусия, така и в общото възприятие на обществото", казва Бойер.
Той допълва, че освен това много от потенциалните имигранти се опасяват да предприемат установяване в друга държава, но не поради икономически фактори. Овладяването на чуждия език е сложен процес, а и човек трудно се разделя със социалната си среда. "Тези психологически фактори в миграцията биват сериозно подценявани", подчертава Бойер.
Дори в една държава, където няма езикови и културни бариери, социалните придобивки не са фактор, който кара хората да се преселят. Това показва изследване на американските учени Филип Ливайн и Дейвид Цимерман. Те установяват, че бедните самотни майки в Америка не се преселват систематично в други щати, където могат да получат повече пари от държавата.
Бедните не се влияят от социалните ползи
Подобни са заключенията и на изследователския екип на Клаус Цимерман. Учените анализират общо 19 европейски страни, като събират детайлирани данни за държавните помощи за безработни, конюнктурата, ситуацията на трудовия пазар, както и за мигрантските потоци в тези страни. Изследователите не откриват никъде индикации за това, че социалните придобивки са причина за европейските граждани да се преселят в друга държава.
При мигрантите от страни извън ЕС ситуацията изглежда другояче, поне на пръв поглед. Клаус Цимерман и колегите му виждат "умерена" взаимовръзка между социалната държава и миграцията. Те обаче доказват, че причината е друга, а не тази, за която се говори по кръчмите. Не високите социални придобивки привличат повече имигранти, а правителствата реагират на повишената миграция, като разширяват социалните помощи. "Дебатът за социалната миграция придобива налудничави измерения. Той не се крепи на емпирични доказателства", гласи заключението на учените.