Митът апокалипсис
1 януари 2012
На първо място стоят природните бедствия, например изригването на вулкани или големи наводнения. Хората винаги са смятали, че краят на света може да бъде причинен от подобна катастрофа, казва невропсихологът Томас Грютер. Той напомня също, че апокалипсисът винаги е бил тема на изкуството и литературата - първо в религиозен, а по-късно и в светски контекст. Важно е обаче да се подчертае, че в християнството краят на света се свързва със спасението; тоест лошите ще бъдат наказани, а добрите възнаградени.
Според Грютер съществуват различни сценарии за края на света. Един от тях визира края на човечеството, края на човешката цивилизация. Друг пък - катастрофа като онези във Фукушима или Чернобил. Той подчертава обаче, че подобни технически катастрофи не биха довели до края на цялото човечество, а само до широко заразяване на почвата и въздуха.
Тръпката на ужаса и вината
Според Грютер краят на нашата цивилизация би могъл да настъпи вследствие изчерпването на суровините, или такова прегряване на планетата, на което не би могло да се противодейства с никакви технически средства. Покачването на нивото на световния океан и появата на вълни високи десетина метра биха могли да съсипят нашата цивилизация. Човечеството обаче ще продължи да съществува. "Всъщност в момента не се очертава катастрофа, която би могла да изкорени човечеството", подчертава Грютер.
Ученият обръща внимание и на това, че големите катастрофи винаги са били популярни теми на литературата и киното. Според него това се дължи на тръпката от ужаса, както и на комплекса за вина и покаяние. Така например модерните романи често третират темата за замърсяването на околната среда или риска от биологическа, химическа или атомна война. Грютер казва, че по този начин литературата и киното показват на човека като в огледало неговите прегрешения.
Накрая Грютер се спира на катастрофичните прогнози за новата година, сред които централно място заема пророчеството на маите за края на света, който щял да настъпи през 2012. Спокойно, казва той, и припомня , че такива прогнози е имало откакто свят светува - обикновено на всеки няколко години.
Автор: К. Рабиц, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов