Митология на кризата

Само за едно денонощие българите бяха принудени да се уверят за сетен път, че освен най-бедни, най-недоволни, най-болни, най-засегнати от престъпността и корупцията, са и най-уязвими в ЕС от всякакъв вид бедствия – природни, икономически и политически.

Прекратяването на газовите доставки от Русия през Украйна за броени часове разруши и малкото останали митове в съзнанието на гражданина за някаква елементарна сигурност, за наличието на отговорно управление и въобще за съществуването на смислена държава. На пух и прах се превърнаха остатъчните представи на няколко поколения българи за „Кат' Русия друга няма”, „За вечната и святата...”, както и за дружбата, която била необходима като „...въздуха и слънцето за всяко живо същество”.

Обречени на студ посред зима

Хладнокръвно и без никакви остатъчни емоции източните черноморски съседки на страната обрекоха посред зима своите някогашни „братушки” на студ, който накара дори държавния глава Георги Първанов да заговори за „безпрецедентно нарушение на действащите договори”, а министър-председателя Сергей Дмитриевич Станишев да определи поверената му държава като „заложник” на спорове между две бивши съветски републики. Тежкото бедствие, което вече дори и управляващите се престрашиха да нарекат „криза”, обезсмисли създаваните илюзии за наличие на механизми, които да посрещат подобни върхови изпитания за населението.

Хаотичното говорене за „внезапно” спиране на газовите доставки от страна на премиера, опровергано само часове по-късно от неговия икономически министър с изпратено още в края на декември предупреждение от руската страна за възможни проблеми, паническите вопли на президента за рестартиране на двата спрени реактора в АЕЦ „Козлодуй”, пълната неяснота около състоянието и количествата на местните запаси природен газ в двете т.нар. ”хранилища” край Чирен и Калиакра – всичко това ясно илюстрира управленския и икономически хал, в който се намира малката европейска държава и начинът, по който тя е управлявана. През тези дни се изпари и

митът за обществената солидарност

Когато персоналът на родилните отделения и болниците се чудеше къде вече да включва електрическите печки-духалки, за да запази живота на най-уязвимите – новородени бебета, бременни майки и тежко болни - хлебари и /представете си !/ „вездесъщите” таксиджии безсрамно заговориха за увеличаване на цените, за да засилят още повече усещането за хаос и безнадеждност.

Всъщност най-крехък се оказа митът за нормалността на посткомунистическа България. Той пострада особено тежко, когато една временна, но много нагла, привнесена отвън, енергийна криза, бързо започна да бъде сравнявана от хората с война, земетресение, епидемия и апокалипсис.

Подобни аналогии са вече симптом. За патологичните настроения в едно общество, което се нуждае от бърза и активна политическа и икономическа терапия.