Митове и истини за атомната енергия

През 2021-а година се очаква въглеродните емисии да се повишат с 4,9 процента спрямо 2020-а, прогнозират експертите. Миналата година нивото на емисиите се понижи с 5,4 на сто заради пандемията и свързаните с нея мерки. А за тази година се очакваше покачване, но не и толкова сериозно. Най-голямата част от емисиите продължават да се дължат на енергийния сектор - 40 процента с тенденция за увеличаване. И е естествено да стои въпросът дали електричеството, от което имаме нужда, не би могло да вреди по-малко на  климата.

Мнозина казват - това ще стане, ако се повиши делът на атомната енергия, някои предричат нейния ренесанс. Но дали именно тя е спасението от климатичните промени?

Нулеви ли са емисиите на ядрената енергия?

Не. При добива, транспорта и преработката на уран се произвеждат парникови газове. Дългият и сложен процес по изграждането на ядрени централи (както и разрушаването им) също произвежда вредни емисии. Освен това ядрените отпадъци трябва да се транспортират и складират по специална процедура - още един източник на емисии.

Австрийската консултантска фирма Enko обаче поддържа становището, че ядрената енергия не товари атмосферата с емисии. "Основните причини за избора на ядрената енергия са надеждността ѝ и сигурността на доставките без емисии въглероден двуокис", се казва в доклад на Enko, подготвен за нидерландското министерство на икономиката. Основателите на фирмата са експерти от Международната агенция за атомна енергия, които работят с инвеститори в сектора - респективно позицията на Enko не е съвсем безпристрастна.

"Ядрената енергия по никакъв начин не е неутрална по отношение на вредните емисии", заключава доклад на изследователската група "Учени за бъдещето", представен на Световната конференция по климата. Това се потвърждава и от проучванията, прегледани от ДВ

Колко са вредните емисии при производството на ядрена енергия?

Отговорът на този въпрос е различен в зависимост от това дали се отчита само производството на енергия или цялостното функциониране на една ядрена електроцентра. Дълго време се смяташе, че производството е средно 66 гр. въглероден двуокис на киловатчас. Но всъщност количествата са по-големи, казва пред ДВ експертът от Техническия университет в Берлин Бен Уилър. Заради по-комплексните разпоредби строителството на нови ядрени централи е източник на по-големи количества въглероден двуокис - например заради повишените изисквания за сигурност.

Изследвания на цялостното производство на емисии са рядкост. Едно от тях - на Световната информационна служба по енергетика (WISE), твърди, че количеството е 117 грама на киловатчас. WISE е противник на ядрената енергия, така че тези данни могат да предизвикат съмнение. Но и други проучвания представят подобни резултати.

По-малко вредна ли е за климата ядрената енергия в сравнение с другите?

Ако се вземе предвид целият жизнен цикъл на една атомна централа, ядрената енергия има по-ниски въглеродни емисии от изкопаемите горива. Сравнението с възобновяемите енергийни източници обаче не е в нейна полза.

Според най-новите данни на Германската агенция по околната среда, ядрената енергия произвежда 3,5 пъти повече въглеродни емисии от фотоволтаичните системи. В сравнение с вятърните турбини емисиите са 13 пъти повече, а в сравнение с водните централи - 29 пъти.

Може ли ядрената енергия да спре глобалното затопляне?

"На приноса на ядрената енергия се гледа твърде оптимистично", казва Бен Уилър. "Изграждането на АЕЦ е твърде дълъг и скъп процес, за да даде положителен ефект върху борбата с климатичните промени." Сходно е и мнението на Майкъл Шнайдер, автор на доклад за състоянието на световната ядрена индустрия. "Ядрените централи са около четири пъти по-скъпи от вятърните или соларните и се строят пет пъти по-бавно."

Британският изследовател Антъни Фрогат на свой ред смята, че комбинацията от високи разходи, последиците за околната среда, както и недостатъчната обществена подкрепа говорят против ядрената енергия.

"Всеки долар, инвестиран в ядрена енергия, е отнет от важните мерки за борба с климатичните промени", казва Ян Хаверкамп от "Грийнпийс". Според него, високите разходи за поддръжката на ядрената енергия блокират ресурси, които могат да се пренасочат към възобновяемите източници.

Майкъл Шнайдер е на мнението, че при отчитането на всички факти ренесансът на ядрената енергия, за който често се говори, не излежда реалистичен.