Мистичният сталинизъм на Кремъл

Сепаратистите в Източна Украйна са ръководени от двама руски граждани, които преди това са участвали и в друга война. През лятото на 1999 г. в Чечения са били изпратени Александър Бородай, който в наши дни е самозван премиер на тъй наречената "Донецка народна република", както и Игор Стрелков - военен командир на същата. Двамата "специални кореспонденти" на руския вестник "Завтра" имали за задача да отразяват втората война в бунтовната кавказка република. Още от 90-те години на миналия век двамата са били част от един кръжец около писателя Александър Проханов, възникнал с цел създаването на нова Руска империя, която да обедини най-добрите традиции от времето на Царска и Сталинова Русия. "Ние провъзгласихме идеята за "мистичния сталинизъм", според която Сталин е онзи "творчески мит" на 20-ия век, който е създал руската държава", се казва в идеологическото верую на кръжеца.

Дълго време вестник "Завтра" беше орган на едно маргинално течение в Русия, припомня по този повод "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Но след преизбирането на Владимир Путин за президент през пролетта на 2012 година, той се опита да открие подходящ идеологически фундамент за своето управление. Оттогава насам непрекъснато нараства и влиянието на този вестник в Русия. Ако само допреди няколко години изданието се бореше за смяната на режима, днес от тази борбеност не е останала и следа. Междувременно вестникът се възприема само като "духовна опозиция", чиято задача се състояла в това да помогне за победата на "патриотичните и имперски сили над либералните течения", както разяснява главният редактор Проханов.

Порошенко бил нацист

На всички управленски нива в руската държава - в парламента, правителството и президентската служба - има хора от прякото обкръжение на Проханов. Може би най-ярката личност сред тях е Сергей Глазиев - съветник на Путин по въпросите на европейската интеграция. В тази си функция той отговаря пряко и за връзките с Украйна. Агенция Франс прес пък припомня, че в края на юни Глазиев нарече украинския президент Петро Порошенко "нацист", а управлението му - нелегитимно. В интервю за вестник "Завтра" Сергей Глазиев определя събитията в Украйна като "война на САЩ срещу Русия" и дори я обявява за нова Световна война. По неговите думи случващото се в Източна Украйна "не е само съпротива срещу назначената от САЩ "нацистка хунта" в Киев, а преден фронт в защитата на Русия срещу Америка и останалия свят в тази "Четвъртата световна война".

Глазиев не е единственият представител на руското държавно ръководство, който мисли по този начин. Вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за руската оръжейна промишленост и специален пратеник на Путин за конфликта в Приднестровието, написа в Туитър тази пролет, че при следващото си посещение в Румъния щял да пристигне със самолет бомбардировач. Сигурно не е случайност и това, че председател на парламентарната комисия по въпросите на оръжейната промишленост е депутатът от близката до Кремъл партия "Единна Русия" Александър Бабаков, който притежава половината от собствеността на вестник "Завтра" и има големи икономически интереси в Украйна, пише още "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

По пътя на Милошевич?

Кръгът от съмишленици, гравитиращ около вестник "Завтра", разглежда националното самосъзнание на украинците като резултат от манипулацията и индоктринацията на "глобалния Запад", който още от 17 век се опитвал да влияе на Украйна с цел да разедини славяните - било чрез католическото полско кралство или пък днешната "либерално-фашистка Америка". От целенасоченото украинизиране ползи извличали "световният ционизъм, еврейските олигарси и Европейският еврейски конгрес", заяви наскоро Проханов на среща на един дискусионен кръг, създаден от него самия и Глазиев.

А в средата на месец юни, когато Славянск все още беше в ръцете на руските сепаратисти, военният им водач открито призоваваше Русия да се намеси, ако не иска да преживее поражението на "народното опълчение". На интернет сайт той написа, че подобно поражение в Източна Украйна ще представлява смъртоносна опасност за Путин не само като руски лидер, но и в чисто човешки аспект, защото неминуемо щяло да го отпрати по "пътя на Милошевич". През 90-те години бившият югославски лидер по сходен начин бил предал каузата на босненските сърби, поради което логичният му завършек бил смъртта в следствения затвор на трибунала в Хага.