Меркел има план за Либия?

Когато през април 2019 генерал Халифа Хафтар, заклетият враг на подкрепяното от ООН правителство на премиера Файез ас Сарадж, внезапно се оказа пред портите на столицата Триполи, стана ясно едно: Либия е следващата огромна криза на самия вход на Европа. И то цели седем години след бомбардировките, извършени от войски на НАТО, и след ликвидирането на диктатора Муамар Кадафи.

Вакуумът на властта, възникнал в Либия, която доскоро беше най-богатата на петрол страна в Африка, я превърна в истинско буре с барут на различни регионални интереси и на задочни войни между по-големи играчи. След като беше разбита системата на Кадафи, многобройни нови и по-стари политически актьори тръгнаха да прокарват своите властови интереси в северноафриканската страна. И който иска да стабилизира Либия, междувременно трябва да координира действията на Франция, Русия, Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Турция, Италия, Катар. Най-малкото на тези страни.

Германската външна политика спешно се нуждае от успех

Само допреди месеци правителствените говорители в Берлин не бяха съвсем наясно какво би могла да направи Германия. Сега обаче има повече яснота: още този месец Ангела Меркел възнамерява да организира международна конференция за Либия в Берлин. Вероятно стартът на разговорите ще бъде даден още тази неделя. Преговори за мирно споразумение се водеха и вчера в Москва - с посредничеството на Русия и Турция. Но тъкмо когато светът си мислеше, че консенсусът вече е постигнат, стана ясно, че генерал Хафтар е напуснал преговорите без да подпише въпросното споразумение. 

Ако планът на Берлин се осъществи, тихата германска дипломация ще е постигнала голям успех. Имайки предвид засилващата се критика срещу външния министър Хайко Маас, германската външна политика спешно се нуждае от доказателство, че е в състояние да постигне и нещо конкретно - а не само да отправя привизи за деескалация в Либия, срещу търговската война със САЩ и във връзка с иранската криза.

Ако действително се стигне до този успех, заслугата за него - за кой ли път - ще бъде на канцлерката Ангела Меркел. На срещата си с руския президент Владимир Путин в Москва миналата събота тя отново доказа, че умее да си сътрудничи конструктивно дори с най-трудните противници. Нейната топла връзка с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, с когото тя разговаря по телефона в събота, навярно също ще подпомогне интензивните усилия да бъдат събрани всички страни край масата за преговори.

Действащите лица в Берлин вече са видимо горди, че може би ще положат основния камък от пътя, който би извел Либия от задънената улица на войната. Макар Германия все още официално да твърди, че това е само началото на процеса по намирането на политическо решение с посредничеството на ООН.

Меркел умее да се справя с кризи

В най-тежките кризи и особено когато са замесени комплексните политически интереси на различни политически протагонисти, Меркел винаги влиза в блестяща форма. И сега навярно ще е така. И по време на финансовата криза, и след анексирането на Крим, когато тя все пак успя да доведе нещата до т.нар. "Процес от Минск", Ангела Меркел винаги е демонстрирала непогрешим нюх за възможния компромис при зададените обстоятелства.

Независимо от всичко това нека все пак не забравяме, че през изминалите осем години, до последната военна ескалация в Либия през април 2019 година, канцлерката просто не смяташе, че е нейна работа да консолидира някакъв единен европейски курс с Франция и Италия, двете страни-членки на ЕС, разединени по либийския въпрос.

Едва ли има друг политик, който толкова добре се справя с кризите, колкото Ангела Меркел. Сегашната криза тя обаче можеше да предотврати, ако се беше вслушала в своите дипломати и ако беше подготвила поне някаква концепция за този регион, който е толкова важен за Германия и Европа. Уви, това не се случи и сега трябва пак да се води кризисна политика.

В момента се пита: Дали до края на мандата на Меркел през есента на 2021 година ще бъде свикана и конференция за Сахелската зона в Африка?

***

Припомняме и нашето видео за решението на Турция да изпрати войски в Либия: