Меркел в Сочи: какво ще каже Путин?

В края на април 2015 година много депутати в Бундестага бяха получили на електронната си поща мейл, изпратен уж от ООН. Много от тях тогава наивно отворили приложението, пускайки по този начин един дигитален шпионин в парламента, който месеци наред събирал поверителна информация.

Отстраняването на вредите отне доста време на експертите, а още повече време трябваше докато започне обществена дискусия по темата. От всичко, което знаем дотук, германският Бундестаг бе станал жертва на руска хакерска атака. Изпращачът на вредния софтуер е група, която германските служби по сигурността наричат с термина Advanced Persistent Threat 28 (APT28) и определят като сериозна и продължителна заплаха.

И ако в този случай ставаше дума за събиране на информации от и за Германия, то през януари 2016 беше приложен друг метод - на разпространяване на фалшиви информации за Германия. Повод за това даде тъй нареченият "случай Лиза": едно 13-годишно момиче с руски корени бе прекарало нощта при свой приятел. Руски медии обаче обявиха, че Лиза била отвлечена и изнасилена от арабски бежанци. Тогава много руснаци, живеещи в Германия, излязоха да протестират срещу пропуските в областта на сигурността в Германия. Дори и след изясняването на случая, руският външен министър Сергей Лавров обвини германските власти в изопачаване на фактите от вътрешнополитически съображения.

Германия на прицел

Тези два сюжета са примери за това, колко критично гледат в Русия на Германия. Причината за това е видна, казва директорът на Центъра за стратегическа комуникация на НАТО в Рига Янис Сартс в интервю за ФАЦ. "В ролята си на водеща сила в Европа Германия се грижи за това Европа да остане силна", казва той. Москва обаче смята, че една силна Европа отслабва позициите на Русия. Затова са и хакерските атаки. Другата причина е, че Германия е решена да не допусне Русия да анексира и други територии след Крим. 

За вторник в Сочи е насрочена първата от две години насам среща на руска земя между Владимир Путин и Ангела Меркел. В дневния ред на разговорите са войната в Сирия, конфликтът в Украйна и предстоящата през юли в Хамбург среща на Г20. По всяка вероятност ще бъде повдигната и темата за руските опити за оказване на влияние върху германското обществено мнение.

Пълномощникът на германското правителство за Русия Гернот Ерлер е категоричен: "Неприемливо е по този начин да се намесваш във вътрешните работи на други страни. Мисля, че руското ръководство е наясно какво означава за германско-руските отношения това да предприема или толерира такива опити", казва той.

Желание за диалог

Германия държи на добрите отношения с Русия. В навечерието на визитата на Меркел, говорителят Щефен Зайберт заяви, че германското правителство иска по възможност "да привлече Русия към конструктивен диалог". Експертът по въпросите на Русия от Германското дружество за външна политика Щефан Майстер също подчертава, че именно в трудни времена конструктивният диалог има приоритет. "Ангела Меркел не е единствената, която посещава Русия. Външният министър вече води разговори, а федералният президент планира посещение в Москва. Германия подема инициатива за диалог с руската страна", казва той.

На първо място в руския дневен ред обаче стои задачата за увеличаване на външнополитическата тежест на страната. По този повод Сабине Фишер от берлинската фондация "Наука и политика" посочва, че напоследък Русия се превърна от един "слаб посредник" в "активно действащо лице" в международните конфликти. Това се вижда както в Украйна, така и в Сирия. Според правителствения говорител Зайберт, анексията на Крим в нарушение на международното право и дестабилизирането на Източна Украйна са "двете теми, които обременяват отношенията". Сабине Фишер допълва, че Москва съзнателно използва кризите и дори създава конфликти, за да увеличи влиянието си в Европа и да демонстрира сила. А това изправя ЕС пред сериозни предизвикателства.

"ЕС не може да се включи в желаното от Русия ново разделение на Европа на сфери на влияние, без да подкопае собствените си норми и ценности, и без да рискува ново дестабилизиране в съседните на общността страни. ЕС не бива да търпи повече и нарушаващите международното право и нехуманни действия на Русия в конфликтните региони", посочва още германската експертка за Източна Европа. По нейните думи, на Германия и ЕС ще им бъде много трудно да подновят конструктивния диалог с Русия. "Затова Германия и ЕС трябва да се концентрират върху конфликтния мениджмънт на локално ниво и върху облекчаването на човешките страдания", заключава тя.