Между надеждата и страха

Едно поне е сигурно. Това е най-мащабната международна конференция, която светът е виждал. 15.000 участници вече потвърдиха присъствието си, а конгресният "Бела Сентър" в продължение на две седмици ще бъде нещо като пъпа на света. Над 100 държавни и правителствени ръководители пристигат в Копенхаген и когато преговорите навлязат в заключителната си фаза, конференцията ще се превърне в световна среща на върха.

Атмосферата като кофа за боклук

Забравете Г-8, или Г-20, сега Г-100 трябва да спасява света. По глупаво стечение на обстоятелствата обаче, в навечерието на конференцията на бял свят излязоха поверителни данни на британски изследователи, които будят подозрението, че определени резултати от научни изследвания са били манипулирани, за да се драматизират мащабите на климатичните промени. Това, разбира се, налива вода в мелницата на скептиците, които отхвърлят факта, че човешката дейност е причина за глобалното затопляне.

Все пак скептиците са малцинство. Вероятно не може със стопроцентова точност да се изчисли с колко сантиметра ще се покачи морското ниво, но все пак тенденцията е ясна. Всички са на мнение, че трябва да бъде направено нещо и то не само за всички нас, а и за бъдещите поколения. Точно това е и нещото, което парализира преговорите. Защото ние всички сме свикнали да мислим само за себе си, а не и за децата на нашите деца. А пък когато стане дума за пари, които ще натоварят допълнително бюджета ни, да не говорим.

Хората, преди всичко от индустриалните държави, превърнаха атмосферата в боклукчийска кофа. Само дето там "горе" няма място за всичкия въглероден двуокис, който произвеждаме. Следователно трябва да бъдат въведени такси. Въглеродният двуокис би трябвало да има цена, както всички останали стоки. Без въглеродния двуокис Земята би била необитаема, защото той съхранява топлината. Но прекалено високите му количества прегряват планетата, а последиците влачат тези, които са най-малко съпричастни.

Ролите са ясно разпределени

Ето защо борбата срещу климатичните промени е и борба за повече справедливост. Ролите са ясно разпределени. Индустриалните страни трябва да поемат разноските за щетите, които причиняват. Най-бързо това става с пари и нови технологии за тези държави, които са на път да осигурят благосъстояние на населението си.

Ето защо още веднъж въпросът: "Какво ни пречи в Копенхаген да сключим сделка? Да използваме шанса, който ни предлагат климатичните промени, и да създадем един нов дългосрочен икономически модел? Като при това вземем с нас на борда и тези, които принадлежат към губещите. Борбата срещу бедността и опазването на климата са двата най-сериозни проблема, които светът трябва да разреши през този век. Като едното без другото не става.

Досега климатичните конференции бяха работа на министрите на околната среда. Сега обаче в Копенхаген на финалната права стоят над 100 държавни и правителствени ръководители. Ако те не успеят да сключат една почтена сделка, конференцията в датската столица ще влезе в аналите на историята като най-големия политически провал.

Автор: Х. Бьоме, К. Цанев / Редактор: Д. Попова-Витцел