Медиите не могат да са по-добри от обществото, в което работят

На пръв поглед развитието на медиите в Югоизточна Европа е много положително. През последните 15 години сe родиха много нови вестници, нови радио- и телевизионни станации. Новите медии като интернет пък осигуряват световен достъп до информации. При по-близък поглед обаче става ясно, че ситуацията е твърде отрезвяваща: количестовото медии само по себе си не означава напредък, изтъква Ненад Шебек, ръководител на "Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа", със седалище в Солун :

"Само плурализъм не е достатъчен за демокрацията. Плурализмът се превръща в нещо положително, когато медиите имат нещо важно за казване и когато се дава израз на истински стойности. Бурното увеличаване на новите медии само по себе си не създава нито свободни, нито пък независими или сериозни медии."

Количеството не може да замени качеството

Вместо увеличаване на медиите, които пишат или говорят смело и критично, на много места в Югоизточна Европа се стигна до експлозивно увеличаване на сензационните и евтини булевардни издания и електронни сайтове. Повечето от тях си поставят за цел да обслужват масовия вкус, без да държат сметка за качеството на журналистическия продукт. Инфлационното развитие на медиите води и до обезценяване на журналистическата професия: все по-често срещано явление е, обикновени граждани да се изявяват като репортери на различни събития, както и да се назначават съвсем млади и неквалифицирани журналисти срещу мизерно заплащане. В резултат на всичко това, голяма част от медийната продукция в Югоизточна Европа не отговаря на западните стандарти.

Това твърди Кристоф Зодеман от Медийната агенция "Югоизток" - фирма за производство на телевизионни програми, която провежда обучение на журналисти, а от десет години е ангажирана и в региона на Югоизточна Европа:

"В частния сектор медиите се ръководят като фирми, задължени максимално бързо да увеличат печалбите си, без да обръщат голямо внимание на качеството. В много от случаите журналистическата професия на практика не е нищо повече от чисто декоративен елемент, а в публичните или държавните медии, положението все още се доминира прекалено силно от различни политически интереси."

Особена загриженост

предизвиква и честата смесица от комерсиалност и политически натиск . Това води до опасна и отровна смесица за обществото - твърди Изабела Курковски от Центъра за миграция и развитие, който консултира босненския медиен съвет. Тя казва:

"Според мен положението не е добро. Има тенденция езикът на омразата в босненските медии да се засилва, същото се отнася и до поляризацията на медиите, както и до злоупотребата с тях за различни цели, което ги отдалечава от функцията им да бъдат средство за информация."

В продължение на дълго време, Западът стимулираше развитието на независими медии в ЮИЕ, като наливаше не малко пари за журналистическо образование. Този път обаче не даде особени резултати - заяви Ненад Шебек - защото медиите са част от обществото:

"Медиите са огледалото на всяко едно общество, но и обществото е отражение на медиите. Медиите не могат да бъдат по-добри от обществото, в което функционират. Винаги има положителни изключения, но принципно погледнато, медиите не могат да бъдат по-прогресивни от обществото като цяло."