Медиите и властта - кой за кого се грижи?

В разгара на скандалите около „Труд” и „24 часа” Ц. Цачева заяви, че „дълг на медиите е да се грижат за прозрачността на властта, но дълг на властта е да се грижи за медийната прозрачност”. Как тази забележителна мисъл се проектира върху състоянието на българската медиа? С този въпрос започва разговорът на Георги Папакочев с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов.

Медиите не са предприятие!

„В България има проблеми от гледна точка на прозрачността на собствеността в медиите. А това е дълбок проблем, тъй като медиите не са просто едно предприятие. Те влияят върху общественото мнение, а тук става въпрос освен за реални, и за символни капитали, както и за обръщането на едното в другото”, казва Г. Лозанов. Според него е абсолютно задължително да има прозрачност на собствеността и това е дълг на властта. Във връзка със скандала около бившите ВАЦ-ови вестници той казва: „Ето, че изведнъж в публичността се появиха фигурите, които са собственици на тези вестници, но те самите помежду си не могат да изяснят въпросната собственост. Така изведнъж се оказва, че ние продължаваме да произвеждаме скандали на тема „прозрачност на медиите” и то дори в печата, където имаме законови норми.”

Въпросният скандал действително орезили българския печат, но на този етап, понеже е в развитие, той не дава отговор на въпроси, като защо тримата каращи се съсобственици на „Труд” и „24 часа” купиха изданията в пика на вестникарската криза, какво целяха с бързата и радикална смяна на редакционните ръководства и кой всъщност се отказа от „добрите услуги” на тези издания преди изборите тази есен? Нека си припомним, че самият премиер Бойко Борисов посети на 8 март редакцията на „Труд”, за да поздрави лично новата главна редакторка...

„Това са тежки въпроси”, казва Г. Лозанов и продължава: „Сега обаче е ясно, че за тези вестници се търси нов купувач. Всъщност в българските медии свърши една цяла епоха, започнала в един период в прехода. Тогава пазарният мотив беше основният и всички смятахме, че ако направим печеливши от пазарна гледна точка медии, това ще гарантира тяхната независимост и т.н. И тогава в страната влязоха големи външни инвеститори – ВАЦ, влезе Мърдок, влезе Кирияку. Те вече излязоха.

Кой ще се настани на "удобните" места?

Просто цялостно се сменя структурата на медийната публичност и сега е много неясно кой е следващият модел – и от технологична гледна точка, от гледна точка на бизнеса и от гледна точка на персоните. И ние сега гледаме с голяма тревога да не би да се промъкнат „сенчести капитали”, казано най-общо, които да се завъртят на мястото на предишните външни инвеститори, които добри или лоши, идваха от друга ситуация, докато нашата е натоварена с предразсъдъците и тревогите около прехода. Тримата собственици на вестникарската група дължат този отговор не толкова един на друг, защото те сега главно се карат помежду си, те го дължат главно на обществото. Няма съмнение, че наближаването на изборите е дало тласък на сделката. Тогава медийното влияние се превръща във власт.”

Българската аудитория все по-често нарича определени, като правило „навикани” журналисти не със собствените им имена, а като „Мадам В”, „Мистър Б”, „Екип ДС” и други. Трябва ли да се тревожим от подобни настроения или просто те радват някого? „Трябва да се тревожим, разбира се”, категоричен е Георги Лозанов, защото: „всички тези прозвища, а и скандалите „сбутват” журналистите към общо взето компрометирания елит на прехода. Много ми се иска българската журналистика да е алтернатива на този елит, на политико-икономическия, на сенчестия елит”, казва Лозанов.