Маруля за ченгета преди избори
31 май 2009Двама изнервени народни избраници почти се сбиха в поизпразнения поради предизборната кампания парламент. Бивш "атакаджия”, сега независим депутат атакува и шляпна по главата "царист" след глуповата размяна на реплики, като така в хрониките на отиващия в историята 40-ти български парламент и двамата се увековечиха като комедианти. Ако приемем обаче, че скандалджиите все пак изразяват някакви обществени настроения, лесно можем да усетим електричеството, което прехвърча между полюсите „общество – политически елит” в навечерието на европейската „увертюра” към парламентарния вот на 5 юли, както сам българският премиер Станишев определи изборите за ЕП.
Големият залог
Седмица преди вота на 7 юни единствено комисарката Меглена Кунева, която води евролистата на НДСВ, се опитва да говори публично по европейската тематика, но едва ли и 30-тината процента декларирали, че ще гласуват, я чуват, а още по-малко – разбират.
Защото големият залог е не дали някакви 17 души ще правят „совалки” между Брюксел, Страсбург и София, а как досегашните управляващи да спечелят парламентарните избори на 5 юли с цената на всичко или да направят така, че т.нар. „опозиция” да не може да управлява. Освен бутафориите със столичния боклук, с прословутата регистрация на СДС, с инсталирането в ключови институции в ръцете на „нашите хора”, с предоставянето на медии в ръцете на съмишленици вероятно се подготвя и класическият трик с непризнаване резултатите от парламентарния вот. Така политическата инфраструктура може да бъде блокирана за дълго време, а властовият „риболов” да се прави в мътните води на политическа криза.
Поредното "разкритие"
Седмицата подсказа и една от основните причини за неработещата и силно политизирана съдебна система в страната. С извадените на светло над 60 ченгета на ДС в прокуратурата и военното следствие, въпросът вече не е защо, а докога тези фигури ще продължават да „запушват” най-критикуваната сфера от българското европейско битие – „Правосъдие и вътрешен ред” и кой продължава да се възползва от техния специфичен опит.
Дали поради изборната невроза, дали поради закърнелите през последните четири петилетки сетива за бедствие, но българинът или вече не е в състояние, или не иска да усети икономическата криза. Обясняват му най-отгоре, че в България криза няма, че икономиката и банките са под контрол, че правителството бди денонощно и т.н. и той вярва ли, вярва.
Както вярваше на същите тези управляващи през април 1986-та, че в Чернобил всичко е спокойно и марулята за салата въобще не е радиоактивна.