Посещението на Еманюел Макрон в САЩ може да бъде разделено на две части. В центъра на вниманието в първата част бяха най-вече самите президенти. Това беше първата държавна визита на чужд лидер във Вашингтон, откакто Доналд Тръмп е президент.
Гостът от време на време вежливо се опитваше да обясни политическите различия, но в общи линии се отнасяше с уважение към своя домакин. Тръмп от своя страна заложи на типичното си поведение при подобни срещи: в опит да направи своя гост (по думите му) "more pretty" (по-красив), американският президент отстрани няколко частици пърхот от костюма на Макрон. Изпрати му и въздушна целувка и се държа покровителствено, както обикновено.
Клоунадата на Тръмп
По време на съвместната пресконференция и в официалните си изявления Доналд Тръмп не помръдна и на йота по нито една от темите, които са важни за френския президент: продължаването на ядреното споразумение с Иран, по-нататъшният ангажимент на САЩ в Сирия след победата над т.нар. "Ислямска държава", борбата срещу климатичните промени и край на заплахите за налагане на наказателни мита за ЕС. Еманюел Макрон успя да заобиколи всичко това и не изпадна в неудобно положение от гледна точка на типичната за Тръмп клоунада и отхвърлянето на неговите политически цели.
След тази първа част от срещата възникна впечатлението, че Тръмп не подхожда към своя гост като към равноправен партньор. Човек дори можеше да изпита съчувствие към френския президент. Защото Тръмп обсипа по-младия си колега с комплименти, показа му имението на Джордж Вашингтон и организира пищен банкет в Белия дом, а след това загърби предложенията на Макрон със стандартната формула: "Скоро ще знаем повече".
С това обаче първата част от посещението на Макрон приключи. И започна втората, при която той говори пред конгресмените и сенаторите в американския Конгрес. Той държа речта си на английски. Дори и само това е нещо необичайно за един френски президент. А това, което Макрон изрече, не беше нищо по-различно от отхвърляне на политиката на Тръмп и тактиката, която го докара на власт. Френският президент пледира страстно за демокрация, свобода, толерантност, човешки права и международно сътрудничество, а това беше мощна защита на западните ценности.
Макрон заяви всичко това пред един Конгрес, контролиран от републиканци, които с малки изключения стоят твърдо зад един президент, който често игнорира тези ценности. А това, че държа речта си в сърцето на демокрацията на САЩ, придаде допълнителна тежест на думите му. Можем ли обаче да наречем визитата на Макрон успешна, макар че тя се състои от две толкова различни части, а Тръмп почти не промени позицията си по основните въпроси? Да, можем! И то по две причини.
Успех за Макрон и за ЕС
Първо: защото трябва да сме благодарни и за най-малкия успех, постигнат в днешния Вашингтон на Тръмп. След неговата изненадваща изборна победа, наблюдателите в американската столица полу на шега казваха, че новият президент ще даде първия си държавен банкет за унгарския министър-председател Виктор Орбан. И не бяха далеч от истината. В крайна сметка първият официален гост във Вашингтон след изборите беше Найджъл Фараж, един от главните застъпници за Брекзит. А съвсем наскоро Тръмп окачестви и севернокорейския диктатор Ким Чен Ун като "много почтен".
В този смисъл поканата към Еманюел Макрон, президента на един традиционно близък съюзник и основен член и защитник на ЕС, не беше нещо, което се подразбира от само себе си. Тъкмо напротив. Това е един забележителен успех за Макрон и за ЕС.
И второ: Еманюел Макрон използва визитата си и най-вече речта си пред американския Конгрес, за да защити западните ценности и европейската сплотеност. Той представи ярко и красноречиво една визия за света, която може да бъде описана като противоотрова срещу светогледа на Доналд Тръмп. И тази алтернатива е не само добре дошла, а и крайно необходима.