Македония въстана
За Македония и за нейните граждани вече няма връщане назад. Допреди няколко дни или месеца се говореше само за политическа криза, но след като президентът Георги Иванов обяви политическа амнистия, а парламентът насрочи избори, кризата се превърна в битка за бъдещето на страната.
Това бъдеще няма да се реши на изборите на 5 юни. Надеждата е, че то няма да се реши и на улицата. Такъв сценарий ще бъде пагубен за държавата, която вече е на колене. Вече е пределно ясно, че в Македония институциите на правовата държава са само удължената ръка на един тежко корумпиран и криминализиран партийно-политически елит. Дори и чуждестранните медии вече не се колебаят да обявят този елит за "престъпна банда". Списъкът с амнистирани политици от Иванов само увековечава имената им.
Протестите не се подклаждат отвън
Политическата, институционалната и моралната криза, обхванала Македония, не винаги беше правилно анализирана от международната общност, която през последните години на няколко пъти аха-аха да стане съучастник на авторитарния режим. Но днес и ЕС, и САЩ вече добре разбират с кого си имат работа. Гръмките коментари на официална Москва за кризата не бива да тревожат никого. Напротив. С поведението си Русия само улеснява както македонците, така и международната общност. Сега вече за всички е ясно кой кой е в Македония и какво трябва да се прави. След изявлението на руското външно министерство рухна пропагандата на ВМРО-ДПМНЕ, която с парите на данъкоплатците се опитваше да представи опозицията за проруска.
Първата стъпка беше направена миналата седмица, когато повечето македонски представители в държавите от ЕС бяха повикани на разговори, за да предадат в Скопие недвусмисленото и дълбоко несъгласие на еврочленките с действията на македонските лидери. Изпълняващият длъжността македонски посланик в Берлин имал възможност да научи, че според Германия, действията на Иванов нямат нищо общо с правовата държава.
За провеждането на избори на 5 юни има три основни предпоставки: изчистване на избирателните списъци, честно медийно съревнование и отделяне на партията от държавата. Нито една от тях не е изпълнена дори в минимална степен. Ето защо ЕС и водещите държави-членки вероятно няма да подкрепят изборите. Въпросът е дали ще го кажат публично?
Евентуални санкции срещу македонски политици и официална изолация на страната засега си остават само на равнището на устните заплахи, които не са обсъждани. Последният призив на еврокомисаря Йоханес Хан към партиите и гражданските организации да се върнат на масата за преговори само потвърждава досегашната нерешителност на ЕС. Европейската комисия очевидно няма ясна оценка накъде върви кризата и как може да се излезе от нея. Е, поне се осъзнава опасността от нова ескалация на междуетническите отношения и от усложняващото се положение по южната граница заради бежанската криза.
ЕС и САЩ са длъжни да помогнат
В САЩ тази година предстоят избори, а ЕС е разкъсвана от сериозни вътрешни проблеми, но въпреки това за тях едва ли е толкова трудно да окажат помощ в македонската криза. Македонските политици отдавна изядоха "моркова", така че е време да изпитат на гърба си и "тоягата". Време е за ясни и недвусмислени съобщения и процедури. Еврокомисията и комисарят Йоханес Хан са длъжни да следват принципите си, които шефът на кабинета на Хан публикува в „Туитър”: "ЕС никога няма да направи компромис със свободата и демокрацията. Надявам се, че и лидерите в Скопие разбират това.”
Ключова в това отношение обаче е ролята на македонските граждани. Масовите, мирни и достойни граждански протести срещу престъпната власт са най-добрият начин да се покаже, че в Македония има критична маса, която ще изведе страната от кризата и ще я върне там, където ѝ е мястото - в семейството на демократичните и свободни европейски държави. Време е гражданите да изземат от политиците партньорството със свободния свят. Защото става дума за тяхното собствено бъдеще. А ЕС и САЩ имат моралното задължение да помогнат в този процес.