Любов под строй

Когато ден преди кметските избори през 1995 г. вестник "24 часа" публикува фалшивата партийна книжка на кандидата на десницата Стефан Софиянски, това се превърна в събитие: възмущението бе предизвикано от фалшификацията, защото тогава знаехме, че медиите не трябва да лъжат. Затова и "партийната книжка на Софиянски" се превърна в нарицателно за медиите. Близо 20 години по-късно пресата всеки ден публикува "партийни книжки" и нищо не следва.

Привържениците на старите правила в журналистическата професия не приемаме за нормално антиправителствените протести да бъдат наричани "организирани и платени", когато пред очите на всички правителството си организира и плаща за контрапротести. Не е нормално да не забелязваш как пред очите ти МВР обслужва правителствените мероприятия с усърдие, което не е видно по отношение на другите граждани. Не е нормално да твърдиш, че управляващите политици са получили народна подкрепа, след като пред очите на всички това се случва под строй, под охрана и през оградата.

Първо фактите:

Няколкостотин привърженици на правителството бяха събрани в центъра на София с логистичната подкрепа на БСП и ДПС. Хората сами разказваха как са получили обаждане от "едно момиче, дето е секретарка в бесепето, разби'ш ли", как имат график кога да се върнат обратно към автобусите, как им раздали лозунги и знамена. Всички видяха как някои от подкрепящите правителството не знаят точно защо са тук, други не знаят кой е премиер и кой е президент, трети издигат лозунги, чиито думи не разбират /например "офшорки"/. Отрядници следяха хората си, напътстваха ги за маршрута, доставяха им минерална вода. Толкова по въпроса за спонтанността.

Що се отнася до независимостта на институциите, следват няколко не по-малко показателни факти: седмица преди мероприятието физическото лице Александър Александров внася в Столичната община заявление за шествие от президенството до парламента. Оставил е мобилен телефон, на който никой не отговаря. Ден преди събитието в МВР се явява един от познатите организатори на традиционния вече контрапротест Петър Витанов и подписва съгласувателно писмо, според което протестът трябва да е само пред президенството, за да няма сблъсък с антиправителствената демонстрация. Формална връзка между Александров и Витанов няма, пълномощно - също. Това не пречи процедурата да е завършена. На следващата сутрин точно силите на реда са тези, които повеждат събралите си хора към Народното събрание, конвоират ги по целия маршрут и накрая изблъскват събралите се противници на правителството, за да освободят място за правилните протестиращи. Някак от само себе си се появява и утвърден от МВР план за паркиране на десетките автобуси, за който Столичната община не е чувала.

Управляващите напускат сградата на Народното събрание и получават подкрепа от контрапротестиращите. Сергей Станишев, Лютви Местан и компания отиват само на едно конкретно място, защото точно там са разположени техните привърженици. Ръкуват се, целуват ги. Телевизиите предават на живо. Нищо в тази среща не бе оставено на случайността - от едната страна бяха допускани само хора от списъците на отрядниците на манифестацията /по думите на председателя на парламента Михаил Миков/, а от другата политиците бяха придружавани от охранителите от НСО. Но и това не беше достатъчно - между обичаните и обичащите имаше железни заграждения. Толкова по въпроса за народната любов.

След тях - и интерпретациите:

Можеш да кажеш, че докараните от автобуси хора са ти изглеждали по-искрени от другите; можеш да кажеш, че ги харесваш повече; можеш да кажеш, че това са истинските представители на българския народ; можеш да коментираш както си искаш събитието, защото правото на изразяване на мнение е основно конституционно право. Но не можеш да разменяш фактите, т.е. да лъжеш.

Подобна пропаганда компрометира честните хора, които са привърженици на правителството или не одобряват искането на протестиращите за бърза оставка и нови избори. Каквито и да са мотивите им, такива хора има и те вероятно никак не са малко. Точно тези хора станаха жертва на управляващите - сега в очите на публиката те изглеждат като удобна за транспортиране жива сила, а не като хора с различно мнение.

Пропагандната война в подкрепа на властта стигна дотам, че подмяната на фактите вече е основно занимание за многото медии на Пеевски и малкото на Сидеров. За огромно съжаление на привържениците на БСП, с бързи крачки натам се е запътил и техният вестник. Клише е, но хората все пак не са толкова прости. Каквото и да пишат вестниците, както и да се монтират телевизионните кадри, очевидното е очевидно. Тази акция по подмяна на реалността се издъни. Очакваме следващия номер.

Автор: И. Бедров; Редактор: Б. Михайлова