Лудостта, наречена "Apple"

Всеки път, когато „Епъл” извади на пазара нов модел айфон, мениджърите на концерна изпадат в такъв патос, че чак да ти прилошее. „Това е най-добрият телефон, който някога сме правили”, казва в такива моменти шефът по дизайна на „Епъл”. Казва го всяка година, отново и отново. А Тим Кук, изпълнителният директор на концерна-шампион, все повтаря как неговата фирма иска да промени света.

Едни намират всичко това за смехотворно, други се дразнят, трети не могат да повярват на очите си. Но откъдето и да го погледнеш, „Епъл” успя да се превърне в най-скъпоструващия и имиджово най-привлекателен концерн на света. При това с един толкова банален продукт, какъвто е преносимият телефон.

Как го постигат?

Прочутата фирма „Сименс” съществува вече от 160 години. Тя произвежда такива сложни неща като електроцентрали, компютърни томографи и високоскоростни влакове. През последното тримесечие „Сименс” направи печалба от 1 милиард евро. А печалбата на „Епъл” е цели 18 милиарда долара. Пълна лудост!

Фирми като „Сименс” дълги години държаха лидерски позиции в световната икономика и правеха големи печалби. По едно време обаче енергията започна да поскъпва. От това спечелиха най-вече петролните и газови концерни. Така дойде ерата на „Ексон Мобайл”, „Бритиш Петролеум” и „Газпром”.

Сегашната ера на информационните технологии има доста история зад гърба си. Още преди да започне, икономистите вече я бяха предсказали. Днес обаче тази ера категорично се самодоказва чрез един от лидерите си, който постигна най-голямата печалба за едно тримесечие в историята на световната икономика.

18 милиарда долара печалба само за три месеца! Как точно концернът „Епъл” е постигнал този невероятен резултат? Фирмата печели парите си с пленителна лекота. Най-напред са патетичните рекламни кампании, които се стремят да дадат на клиента чувството, че купува нещо много специално. След това самите уреди се продават на такива цени, които в други браншове веднага бихме обявили за спекулативни. Производството на един айфон струва 200 долара, а на пазара той се продава за 800 долара. Освен това „Епъл” си организира много удобна пазарна ниша с приложенията „Айтюнс” и „Апстор”, които клиентите просто са принудени да използват. Така „Епъл” трупа добри печалби от всяка песен, всеки филми и всяка апликация, които потребителите теглят или купуват.

Редно ли е?

Дотук добре. Не са добри обаче останалите инструменти, с които концернът множи печалбите си. „Епъл” непрекъснато се опитва да не плаща данъци върху печалбите си и използва всички легални (а често пъти и полулегалните) вратички в данъчното законодателство. На следващо място трябва да споменем условията на труд във фабриките на „Епъл” в Китай. Според едно ново журналистическо разследване на БиБиСи, те си остават съмнителни.

Най-голяма печалба от приказния подем на „Епъл” имат акционерите. И всеки се пита: редно ли е това? Не може ли поне няколко милиарда от тази зашеметяваща печалба да се влеят като данъци в държавните каси или пък да подпомогнат китайските работници?

„Епъл” постепенно се превръща в един от най-могъщите концерни на света. Но явно фирмата все още не е дорасла за отговорността, която ѝ възлага подобна престижна позиция. Крайно време е да призовем шефа на „Епъл” Тим Кук: „Промени това положение, човече! Промени го колкото може по-бързо! А после вече можеш да променяш и света.”