Лоши новини за германската икономика

Спадът е гигантски - минус 10,1 процента. В следвоенните времена икономиката на страната никога не се е сривала толкова много, колкото през второто тримесечие на 2020-а. И този факт ще остане в историята - ще се позовават на тази цифра, когато отново има напредък. По същия начин както на онези 7,9 процента спад от второто тримесечие на 2009-а - когато голямата финансова криза доведе световната икономика до ръба.

Във всичко това няма нищо чудно, щом във фабриките вече не се произвежда, контейнеровозите не се товарят, услугите не се извършват, не се провеждат панаири, а ресторантите трябва да останат затворени. Вече е известно - спадът е двуцифрен. Същевременно се твърди, че след разхлабването на строгите ограничения икономическият мотор отново ще се задвижи и, че най-лошото вече е преодоляно.

Помощите ще помагат временно

През третото тримесечие икономиката със сигурност ще отбележи ръст и той може дори да е сериозен, според някои допитвания. Други регистрират "осезаемо спадащ песимизъм" при предприятията. За всичко това няма нужда от задълбочени познания на материята: в крайна сметка федералното правителство прие възможно най-големия пакет от мерки за насърчаване на конюнктурата, който бързо даде ефект.

Лошата новина е, че с това добрите новини се изчерпват. Тъй като колкото и да са благословени за момента милиардите от държавния спасителен пакет и извънредните разпоредби, те често само прикриват проблемите, които много фирми са имали още преди появата на коронавируса. Този коварен вирус поразява не само хората - той безмилостно разкрива проблемите на предприятията. Парите от Берлин вероятно ще помогнат на фирмите, които са били в сравнително добро състояние преди пандемията. Но когато помощите приключат, мнозина ще изпаднат в големи затруднения.

Планова вместо пазарна икономика?

Въпросът, на който трябва да се отговори, е: колко време ще може да оказва защита държавата, предпазвайки предприятията от фалит и интервенирайки на пазара? Появата и изчезването на една или друга фирма, ако не може да устои на кризата, е ежедневие за пазарната икономика. А как завършват плановите икономики, в които държавата е основен регулатор, се установи преди 30 години в ГДР.

Както сочат допитванията - всяко пето предприятие вижда съществуването си под заплаха заради коронавируса. Застрахователната компания "Ойлер Хермес" прогнозира "безпрецедентна вълна от фалити" в Германия, която може да засегне всеки бранш. Особено застрашени са въздухоплаването и туризмът. Както и браншовете, в които нещата отдавна не са розови - като например търговията на дребно.

Мрачно е и положението в автомобилостроенето, откъдето произтича истинска заплаха за пазара на труда. В този сектор бизнесът отдавна куца, а коронавирусът се превръща в катализатор на процеса. Германският синдикат "ИГ Метал" смята, че под въпрос са 300 000 работни места. При това става дума не само за големите производители, а и за редица по-малки фирми - доставчици и монтьори. 80 процента от тях се оплакват от "забележим или значителен" спад в търсенето. А в този бранш са заети над един милион души, т.е. повече, отколкото в автомобилостроенето.

Какво трябва да се направи

А има и още лоши новини. Германската икономика, която е силно ориентирана към износа, търпи особено големи щети от това, че важни държави-вносителки като САЩ, Бразилия или Индия не успяват да овладеят пандемията. И още един проблем: броят на фирмите, чиито дългове са големи, а печалбите - ниски, расте драстично. При това не само в Германия, а и в други държави от Европа и в САЩ. Т.е. - печалбите няма да стигнат за изплащането на текущите лихви. Дяволски кръговрат.

Какво в такъв случай трябва да се случи, за да не стане ситуацията още по-мрачна през есента и зимата (включително заради възможна втора вълна на пандемията)? Федералното правителство трябва да види къде точно може да помогне, накъде евентуално да се пренасочат средствата от пакета за насърчаване на конюнктурата. Най-вече е необходимо удължаване на периода, в който ще е възможно да се работи на непълно работно време, а правните норми при обявяване на фалит да се актуализират.