Лош атестат за Вашингтон

Що за странен екипаж е това? Капитанът се разхожда между пътниците и им обяснява, че първият му офицер отказва да зареди самолета с гориво. Той пък от своя страна върви след капитана и тръби, че машината можела да се задържи още малко във въздуха, стига капитанът да се съгласи да лети на икономичен режим. А в същото време пътниците си мислят, че всъщност в този момент няма никой в пилотската кабина.

Точно по този начин се управлява в момента във Вашингтон. Левият президент Обама и десният шеф на парламента (Камарата на представителите) Джон Бейнър са така разединени по въпроса за правилния курс, че дори и не опитват да седнат на една маса и да разговарят. Обама иска повече пари за функционирането на държавата, Бейнър настоява, че и без това гражданите са били достатъчно "ограбени". Дори и намек за възможен компромис липсва. Затова Вашингтон превключва на автопилот. Той се нарича секвестър - "Заповед за секвестиране", която автоматично орязва разходната част на федералния бюджет до края на фискалната 2013 година, така че накрая да бъдат реализирани икономии за 85 милиарда долара. Идеята е от преди година и половина - тогава Обама и Бейнър измислиха този автоматизъм с надеждата никога да не бъде задействан. Той трябваше да дисциплинира двата политически лагера и да ги направи по-сговорчиви и склонни на компромиси по бюджетните въпроси. Компромисът обаче си остана една химера.

Всяко зло - за добро?

Новият механизъм за пестене е много полезен: той автоматично съкращава разходите на едно правителство, което харчи прекалено много и то най-вече за военни нужди. Същевременно обаче е доказателство за провала на политиката и политиците, които очевидно не са в състояние сами да контролират нещата, след като се налага задействането на подобни автопилоти. Да управляваш не означава да зачеркваш напосоки, а да поставяш приоритети. Точно на това обаче двуполюсният Вашингтон не е способен.

Републиканците отдавна са заприличали на робот, който знае само една дума: "икономии". И който остава безмълвен, когато някой се опита да го заговори на друга тема, например за приходната част от бюджета. При това самите републиканци имат личен принос за сегашната задлъжнялост, тъй като на няколко пъти те доста великодушно намалиха данъците и повишиха бюджета за отбрана.

Кой е виновникът?

От своя страна президентът Обама не направи нищо за да предотврати секвестирането на бюджета (а също и на политиката). Той би могъл например да предложи сам да определи мерките, с които да бъдат реализирани нужните икономии. Това обаче би означавало да се нагърби с огромна отговорност. И понеже противниците му от републиканския лагер са деструктивно неотстъпчиви, това някакси освободи Обама от задължението да се държи конструктивно. Рядко ще го чуете да говори за това как дългосрочно да бъде решен проблемът с високите държавни задължения. На него очевидно му е достатъчно, че врагът (републиканците) е още по-непопулярен от него.

Все още не е ясно, кой накрая ще бъде разпознат от избирателите като виновника за задействането на Заповедта за секвестиране - първият офицер Бейнър или капитанът Обама. На пътниците на борда на "Ер Вашингтон" обаче отдавна им се повръща и с удоволствие биха слезли от самолета, стига да можеха.

АГ, ЗЦ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева