Matthäus Bulgarien
26 септември 2010В. "Кьолнер Щаданцайгер" помества следния коментар на Франк Негеле, озаглавен "Успех!":
Може би човек трябва да е българин, за да може да си представи това, което се случи в България в средата на миналата седмица. Черноморската страна гордо приветства своя нов национален треньор. Един от големите, един от най-големите, полубожество. Този мъж бе световен и европейски шампион, както и шампион в различни държави.
За една противоречива личност
Със своя стил на игра той остави почерк върху цяла една генерация. За централноевропейските мащаби той достигна гигантския брой от 150 мача за националния отбор, 75 от които като капитан. Този човек би бил една жива легенда, ако не беше Лотар Матеус.
За да може да се добие представа защо е така, човек трябва обаче да бъде германец. В Германия славата за някогашни постижения се стопява вероятно по-бързо, отколкото във всяка друга страна в света. В България, Англия или в САЩ , поради триумфите на спортиста Матеус, личността Матеус щеше да бъде предпазвана в несравнимо по-голяма степен от злорадството и подигравките, дори и ако, както е в случая, личността Матеус си заслужава до голяма степен тези две горчилки.
Крайно време за промяна
Евентуалното обяснение за това изисква усилия, каквито се полагат за докторска работа. А и едно такова обяснение мигновено би било поставено под въпрос. Може би след всичките тези години на Лотар Матеус би трябвало да му се пожелае да направи веднъж нещо ново. Да му се пожелае, за пръв път след приключването на кариерата си като футболист да успее да постигне нещо. И защо не?