Лобизъм по време на криза

Кризата в Украйна предизвика такава информационна война между Изтока и Запада, каквато почти не е била наблюдавана до момента. Наред с обичайните заподозрени - политиците и държавните медии, в тази война участват и различни ПР агенции, съветници и неправителствени организации. Техни поръчители са отделните правителства или партии, а задачата им е да се опитат да формират обществено мнение в една или друга посока, и така да оказват влияние върху политическите решения.

Тома Емон-Ларита от лондонската агенция APCO Worldwide обяснява същността на своята работа по следния начин: "Работата ми се състои в това да установя баланс в информациите, достигащи до обществеността". Според него публично дискутираните теми всъщност представляват сложна комбинация от информации, които, в съответствие с поръчката на клиента, трябва да бъдат правилно насочвани към публиката и да бъдат разбираеми за нея. След това се търсят подходящи личности, чийто глас се чува в обществото - обикновено това са водещи журналисти, хора от мозъчни тръстове, експерти и политици.

Германската обществена телевизия АРД припомня на сайта си, че навремето Емон-Ларита е съветвал българския премиер Симеон Сакскобургготски, а сред клиентите му са били и грузинският президент Михаил Саакашвили, и украинският олигарх Виктор Пинчук. Лобистът е работил и за бившите френски премиери Лионел Жюспен и Жан-Пиер Рафарен.

Лобистите на Янукович

Който иска да влияе върху решенията на ЕС, би трябвало освен към важните медии, да се насочи към депутати от Европейския парламент, политици от държавите в Общността и представители на отделните правителства, казва Аманда Пол от брюкселския Център за европейска политика.

Избягалият от Украйна бивш президент Виктор Янукович също е разчитал на лобисти. Действително - събитията на Майдан бяха провокирани именно от отказа му да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, но екип от платени лобисти е работил в Брюксел за имиджа на Янукович и неговата Партия на регионите чак до бягството на президента от Киев през февруари.

Европейският център за модерна Украйна фигурира в регистрите на ЕС като базирана в Брюксел неправителствена организация. "Те се представяха за независими, но всички в Брюксел знаехме, че това е инструмент на партията на Янукович за лобиране зад граница", казва Пол. По думите ѝ това личи по съдържанието на мейлите, изпращани от председателя на организацията Леонид Кошара, който по това време е бил депутат от Партията на регионите и външнополитически съветник на президента Янукович. В края на 2012 година той бе назначен за външен министър на Украйна, припомня Аманда Пол.

Подходът на Тимошенко и Кличко

Политическите опоненти на президента - Юлия Тимошенко и Владимир Кличко, се оказаха много добре подготвени за новата ситуация: те не само ползваха услугите на лобисти, но разполагаха и с нещо далеч по-ценно - директни контакти с европейските политици. Тимошенко можеше да разчита на подкрепата на зелената евродепутатка Ребека Халрмс и на председателя на комисията по външните работи в Европейския парламент Елмар Брок - двамата, които се застъпиха много активно за освобождаването ѝ от затвора като сигнал за отношението към политическите затворници в Украйна.

Кличко пък поддържа още от 2006 година близки връзки с германската политическа фондация "Конрад Аденауер" и междувременно успя да си създаде контакти в Европейската народна партия, в чиито заседания често участва федералната канцлерка Ангела Меркел. "Членството в Европейската народна партия е възможно най-добрият инструмент за успешна ПР дейност", казва по този повод Аманда Пол.

Но - ангажирането на лобисти невинаги е гаранция за успех. Това показва не само примерът с бившия украински президент Янукович, но и междувременно доста ревизираното отношение на Запада към Юлия Тимошенко и Владимир Кличко. Негативен опит в това отношение има и грузинският президент Михаил Саакашвили, който не бе преизбран, а преекспонираните критики от Брюксел към основния му конкурент в крайна сметка му донесоха повече вреди, отколкото ползи, припомня АРД.