Литовците са готови за битка

"Ако се наложи, готов съм да браня родината си с оръжие в ръка", казва Кристионас Висбарас - бизнесмен, който заедно с братята си ръководи литовската фирма "Бролис". През почивните дни Висбарас редовно ходи в гората, за да се упражнява в стрелба. Подготвя се за евентуално нахлуване на Русия. "Хората в Западна Европа казват, че Русия няма да ни нападне. Но повярвайте ми: ние познаваме тази държава много по-добре", казва 30-годишният Висбарас. Още в началото на украинската криза той се записал в доброволческия съюз "Lietuvos Sauliu Sajunga". Наред с армията и доброволната армия, това е третата отбранителна линия на литовците. Доброволческият съюз е създаден още през 1919 година. През изминалите седмици броят на молбите за членство се е увеличил с една трета. Адвокати, лекари, инженери, държавни служители и бизнесмени като Висбарас искат да са подготвени в случай на евентуална руска инвазия.

"Ако в едно село има само двама или трима полицаи, а Русия внедри десет "зелени човечета", хаосът е гарантиран. Затова имаме нужда от местни бригади, които да държат в шах сепаратистите до пристигането на редовната армия", казва Висбарас в разговор с Дойче Веле.

Страхът от Русия

Литовците са обзети от страх. А най-загрижени са по-възрастните хора. "Преживели сме много ужаси в онези мрачни години. И като гледаме какво се случва сега в Украйна, тези лоши спомени оживявят", казва възрастен жител на Вилнюс.

Кадрите от Украйна, които показват танкове и убити мирни демонстранти, събуждат стари страхове и позабравени спомени за времето, което в Литва описват с думите "руска окупация", казва Феликс Акерман, експерт по въпросите на Източна Европа. В първите години на съветското господство хиляди литовци са депортирани в Сибир - става дума за почти целия политически, икономически и интелектуален елит на страната. Младите хора, израснали в независима Литва, също знаят за ужасите на онова време. Научили са за тях от своите баби и дядовци или от училище. Надеждата им сега е, че могат да разчитат на подкрепа от страна на западните съюзници - Литва е все пак пълноправен член както на ЕС, така и на НАТО.

Какво би станало, ако...

Междувременно въпросните съюзници вече реагираха. В началото на април НАТО засили контрола на въздушното пространство над балтийските държави. В Литва са разположени и 150 американски войници - с тренировъчна цел, според официалната версия. "С оглед на всичко това е изненадващо, че литовците не спират да говорят за опасността от анексия по примера на Крим. Те дори смятат тази теоретична възможност за съвсем реална опция", казва Феликс Акерман. Да, опасността все още е само теоретична, но това не означава, че страховете ни са безпочвени, казва на свой ред 36-годишната Лаура: "Виждаме натовските самолети, чуваме ги и това донякъде ни успокоява. Но дали те наистина ще ни защитят? Постоянно си мисля какво би станало, ако...? Путин винаги е искал да разшири сферата си на влияние", допълва Лаура.

Подобна позиция застъпва и литовският външен министър Линас Линкявичус, който настоява за постоянно военно присъствие на НАТО в балтийските държави. "Заплахата е реална. Понякога се налага да изберем език, който разбира и противникът ни", посочва министърът в интервю за Дойче Веле.

Кристионас Висбарас казва на свой ред, че далеч не става дума само за това да се разхождаш с оръжие из страната. "Става дума най-вече за разяснителна работа. Руската пропаганда се разпространява много бързо и ние сме длъжни да предпазим хората от това промиване на мозъци. Обясняваме на всички защо е толкова важно да браним западните ценностти, с които живеем през последните 25 години", казва Висбарас. За тези ценности е готова да се бори и Далия Грибаускайте, президентът на Литва. Още по време на предизборната кампания тя обвини Москва в "имперски амбиции". И заяви, че е готова да защитава страната си с оръжие в ръка , ако е налице заплаха за националната сигурност. В неделя 58-годишната Грибаускайте беше преизбрана на президентския пост.