Линч в България, линч в Румъния
16 юли 2012Коментар на Татяна Ваксберг:
Българската съдийка Мирослава Тодорова беше уволнена досущ като в историята с импийчмънта срещу румънския президент Траян Бъсеску. Приликите са две. Първата е в това, че и в двете държави за политически нежелани лица се въвежда специфичен регламент за отстраняване, валиден еднократно. А втората прилика е в това, че и двата случая „събуждат“ Брюксел. Просто дойде краят на теоретичните твърдения, че София и Букурещ са си катурнали основите на демокрацията; и на двете места вече става дума за гротескна практика.
Колко само си приличат!
В Румъния новото правителство направи чудеса, за да свали президента Траян Бъсеску - преработи закони и правилници, смени ключови политически фигури и забрани на Конституционния съд да променя тези промени. Процедурата по импийчмънт беше специално опростена за нуждите на еднократен линч и тази първа серия приключи успешно. Във втора серия Брюксел проговори с гласа на Вивиан Рединг и Херман ван Ромпой. Третата серия предстои.
В България не става дума за човек от ранга на президент, но макар и в по-малък мащаб ситуацията е сходна: за да се махне съдия, еднократно е въведено устното правило, че за забавени дела се уволнява. Нито дума за основния грях на съдията - че съди за клевета вътрешния министър, прочут не само с красноречието си, но също и с белезниците, които е сложил на Съдебната палата. Нито дума и за залога на това уж скромно уволнение, който се измерва ни повече, ни по-малко с принципа за разделение на властите.
Що се отнася до стила, и той е румънски: всички уверения, че решението за уволнение е принципно, демократично и в обществен интерес, се произнасят право от аванс-сцената и поне под четири лъча ослепителни прожектори. Нито в Букурещ, нито в София си крият безобразията, напротив - показват си ги и в профил, и в анфас. Благодарение на това изследователите на източноевропейското деградиране са затрупани с работа, а европейските функционери са принудени да прекратят досегашното си дискретно мълчание. Друг е въпросът защо мълчаха досега.
И пак сме смаяни
Впрочем, има и една българска специфика, но тя се отнася не до властите, а до местната публика. Тази специфика е в капацитета на хората да се учудват. Някой в Брюксел може и да се смае от действията на ВСС, понеже не е виждал длъжностни лица с толкова брутална публичност да работят в полза на чужд реваншизъм. Но не е ясно защо уволнението на Мирослава Тодорова толкова същиса местните наблюдатели. След всичко, демонстрирано през последните години в администрирането на съдебната власт, само обратното би могло да учуди.
Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел