BG Medien
30 септември 2011Сайтът e-politik.de се спира на темата:
Допреди около три години т.нар. дискаунтъри бяха непознато явление за България. Пазарът на хранителни продукти, особено в провинцията, бе доминиран от семейните магазини. Вносът бе минимален. Месните, зърнените и млечните продукти бяха произведени в България, отвън идваха единствено стоки като маркови шоколади и кафе.
Настъплението на евтините храни
В процеса на глобализацията и българите овладяха постепенно културата на дискаунтърите. Тези "нововъведения" успяха бавно да изместят традиционно посещаваните магазинчета и промениха традиционните обичаи на пазаруване и хранене в страната. Вече се внасят повече хранителни продукти - при положение, че вносът често се оказва по-евтин от местното производство. От това особено много страда българското селско стопанство, тъй като производството на месо или мляко например вече не се осмисля.
Навлизането на веригата Лидл на българския пазар представлява актуален пример за обтегнатите отношения между локалното и глобалното. На 25 ноември миналата година бяха открити 11 магазина на Лидл в България, един от тях - в Ловеч. Извиха се огромни опашки в очакване на евтините стоки. Една от жителките на Ловеч разказва, че изобщо не е могла да стигне до магазина в деня на откриването, успяла едва на следващия ден. Говори се дори за ранени при наплива по време на откриването. За особено ценените и евтини продукти като бананите, маслините и колбасите бе въведен лимит при продажбата. Тезата на Лидл: "По този начин се опитваме да се борим с търговците на едро, които купуват евтини стоки при нас, за да ги препродадат след това скъпо в своите магазини. Лидл все пак не е магазин за търговия на едро."
"Бяла бира" за българите
Едно от предимствата на рационализираното и стандартизирано предлагане на продуктите в дискаунтърите са извънредно ниските цени. Година след откриването на магазините Лидл пред тях все още продължават да се вият опашки - когато има промоции и намаления. Като причината не е в това, че германският вурст е по-вкусен от българския салам - повечето хора пазаруват в Лидл, понеже там е по-евтино, отколкото в местните магазини. За българите традиционните германски колбаси са по-скоро непознати.
Непознаването на германските стоки води и до разминавания при превода на имената им на български. Така например в седмичната брошура на Лидл може да се открие "Бяла бира". С която всъщност се има предвид пшениченото пиво, което изобщо не е бяло на цвят, названието има друг произход. Въпреки това местните хора разказват, че "бялата бира" се е превърнала в хит в България. На въпроса дали представителството на Лидл в България вижда в това отношение проблем и какво би могло да се предприеме, за да опознаят българските клиенти по-добре продуктите, от фирмата заявяват: "Вече организираме различни културни и специфични местни седмични промоции, както правим в Германия. А и разработваме пазарни стратегии - например в сферата на образователния маркетинг. Струва си, тъй като по този начин нашето качество може да получи по-широко разпространение.
Макдоналдизацията на света
Международната експанзия на дискаунтърите напомня феномена на МакДоналдс, формулиран от американския социолог Джордж Ритзър като "макдоналдизация". Така той нарича глобалната рационализация на процеса на бързо хранене, която представлява "хомогенизация, клоняща към редукция на разнообразието в потреблението". Това явление впрочем се наблюдава съвсем не само при МакДоналдс, но и в редица сфери на обществото. На същия прицип е организиран и процесът на рационализация и стандартизация при дискаунтърите. Във всички филиали на Лидл в Европа могат да се намерят едни и същи стоки, процеси и структури. Така избледнява местната култура на пазаруване и хранене, традиционните продукти изчезват. Местното е под заплаха.
На 8 септември в България бе открит 50-ият магазин на Лидл, в рамките на по-малко от година. На базата на икономическата глобализация местните културни особености все повече губят значение. Германските хранителни продукти се консумират с удоволствие в чужбина, но малцина знаят какво точно купуват или пък каква традиция стои зад съответния продукт. В страната-вносителка пък расте опасността местните продукти да бъдат забравени, тъй като вносните са по-евтини. Икономиката печели, но не и културата.
АГ/ЕП/С. Стоянова/Б. Михайлова
Редактор: М. Илчева