Лесен ли е пътят до германските университети?

В Германия учат близо четвърт милион чуждестранни студенти. Тук студентските такси не са така високи, по време на следването студентите могат да си заработват прилични пари, а с дипломата в ръка пред тях се откриват добри шансове за работа. Всичко това привлича българските зрелостници към германските вузове. Вярно, Великобритания и САЩ се славят с едни от най-добрите учебни заведения в света, но заради високите такси и непосилните разходи за живот кандидат-студентите се насочват именно към страни като Германия. Те знаят още, че във Федералната република висшистите не са така силно застрашени от безработицата, както в други европейски страни и се надяват поради недостига на висококвалифицирани кадри, от който страда страната, бързо да си намерят работа. Това се усеща най-силно в областта на медицината. Според прогнозите, две трети от младите български лекари се готвят да напуснат България, а записването за курсове по немски става месеци предварително, защото свободни места няма.

Скрити препятствия

За граждани на Европейския съюз кандидатстването в германски университет е сравнително улеснено – не се чака за виза, приравняването на оценките става по стандартна система, а когато документите са наред, отговорът обикновено е положителен. Звучи добре, но не липсват и скрити препятствия. Проблемите, с които бъдещите студенти се сблъскват, започват още в България. Мнозина от тях не знаят дали ще се справят сами с документите и често търсят професионална помощ. Те и родителите им вярват, че срещу пари ще получат удовлетворителен резултат. В много случаи обаче остават разочаровани, защото се сблъскват с пренебрежително отношение, а разходите надвишават договореното. За проучване на университети посредническите фирми понякога взимат трицифрени суми, заплаща се дори поддръжката на електронен адрес. Но въпреки разходите за очевидно излишни процедури родителите са готови на всичко, защото искат бъдещето на децата им да е в сигурни ръце.

Страница за кандидат-студенти

Калина Дренска и Татяна Миткова знаят колко много хора се оплакват от некоректното отношение на фирми и агенции, предлагащи помощ при кандидатстването в чужбина. Ето как двете решават да създадат Фейсбук групата „Кандидатстване в Германия и Австрия”, където интересуващите се могат да задават въпроси на студенти, вече минали през процедурите. Калина и Татяна правят и следващата стъпка – откриват интернет-страница на групата с мотото: „Дойдох. Видях. Кандидатствах!”. Зад доста нестандартното име на сайта "faq4uni. com" всъщност се крие практичното: "Често задавани въпроси за университетите".

На тази страница можете да прочетете статии с впечатления от обучението и живота в Германия и Австрия, преведени или написани от студенти, отделили време, за да разкажат за своята специалност и за града, в който учат. „Занимавам се със сайта, защото искрено вярвам, че взаимопомощта при кандидатстването и местенето в чужда държава прави бъдещите студенти по-самостоятелни, по-организирани и по-целенасочени. Самостоятелното кандидатстване - без помощта на посредници и фирми - е първата стъпка към подготовката за живота "като възрастен" в новата държава и отлична възможност да се научиш да се справяш сам с бюрократични предизвикателства, които така или иначе ще те съпътстват цял живот, и особено в Германия и Австрия”, смята Калина.

Калина и Татяна предлагат помощ на кандидатстващите, престрашили се да поемат нещата в свои ръце.

Привилегии, но не за всички

Като граждани на ЕС българските кандидат-студенти има привилегии, които обаче не важат за младите хора извън границите на Евросъюза. Тези кандидати се сблъскват както с повече практически проблеми, така и с някои предразсъдъци и трудно могат да се справят сами. От Техническия университет в Мюнхен например предупредиха, че ще повишат таксите за студенти, които не са граждани на Европейския съюз. За Николас Куерво Бендавидес, който учи информатика в престижното учебно заведение, сумите са повече от непосилни. Преди да дойде в Германия, 23-годишният колумбиец чакал за виза повече от два месеца и пропуснал важни срокове за записване. „Необходимо беше да покажа банкова сметка с минимум 8000 евро, а дори не знаех дали ще получа разрешение да уча в Германия”, споделя той. Николас обаче все пак се оказва един от малкото късметлии. „Най-щастливият ден в живота ми беше денят, в който ме приеха в университета. После обаче осъзнах, че проблемите ми тепърва започват”. Най-важната му цел в момента е да завърши успешно магистратурата си по информатика и да си намери добре платена работа, с която да покрие разходите по образованието си.

Както Николас, така и много други колумбийци искат да останат в Германия, защото са недоволни от положението в своята страна. Същото може да се каже и за десетки хиляди българи във Федералната република. Свободните работни места и недостигът на висококвалифицирани кадри в Германия естествено привличат хората със съответно образование и способности. И тъй като кандидатстването е сравнително облекчено, германските университети ще продължат да се пълнят с български студенти.