Кървавата румънска революция

Букурещ, 21 декември 1989. Николае Чаушеску държи последната си реч. Диктаторът бива освиркан, безпомощно той се опита да добие отново контрол над масите. На следващия ден диктаторът е свален. Последвалите събития и до днес не са изцяло осветлени. След 22 декември 1989 година диктатурата е практически победена.

Причината за размириците и до днес неясна

Дни наред обаче се водят битки по румънските улици между армията и така наречените терористи. Смята се, че последните били верни на Чаушеску елитни бойци от румънските тайни служби "Секуритате".

Скоро се стига до пълно объркване, войници стрелят по минувачи. Убиват се един друг. Около 1000 са жертвите през тези дни. Битките най-вероятно са инсценирани за легитимация на новия управник и по-късно президент Йон Илиеску - това поне смятат повечето румънци. Темата и до днес е актуална в Румъния. Защото все още повечето от отговорните за убийствата не са идентифицирани или подведени под отговорност.

"Глупости! Подобни обвинения са част от извратения политически диспут!", казва Йон Илиеску, онзи, който повечето румънци смятат за главен виновник за трагедията. Йон Илиеску бивш възпитаник на Чаушеску, който в последствие изпада в немилост. След 1989 година три пъти е президент на Румъния. Инсценирал ли е терористичните атаки преди 20 години? Илиеску защитава понятието терористи и се смята сам за жертва на събитията: "Целенасоченото объркване тогава е имало терористичен характер. То е трябвало да ни възпрепятства да се утвърдим като нова сила."

Революцията кулминира в екзекуция на диктатора

Илиеску защитава и тайния процес срещу Елена и Николае Чаушеску пред спонтанно свикания военен трибунал. На 25 декември 1989 след двучасов процес те биват намерени за виновни и екзекутирани. Съдебният процес е юридически фарс. Илиеску отново е възмутен от подобно изказване: "Всеки час, през който изчаквахме с екзекуцията, умираха хора. Действахме по законите на Чаушеску, ето защо той и съпругата му бяха осъдени на смърт."

Една част от румънците почита Илиеску, друга част го мрази. Последните смятат, че чрез пуча срещу диктатора, той се е домогнал до властта, а след това е запазил старата номенклатура и апарата на Секуритате и в посткомунистическия период.

Румъния - 20 години по-късно

Един от онези, които са в състояние да дадат трезва оценка на събитията от преди 20 години е Раду Филипеску. През 80-те той прекарва три години в затвора заради разпространението на памфлети срещу режима на Чаушеску:

"Трудно можеше да се очаква, че веднага ще бъде въведена балансирана демокрация. В политическия спектър липсваха партньори и силни партии, те бяха наблюдавани и инфилтрирани. В това се състоеше приемствеността на режима. Но въпреки препятствията и неуспехи след 20 години Румъния успя да постигне най-важните цели: Приемането в НАТО и ЕС. Не сме в най-завидното икономическо положение и въпреки това - можем да сме доволни с това, което имаме днес в Румъния."