Русия си припомня стари методи на шпионаж

"Казах на Москва, че си добро момче – човек с много приятели", казва единият мъж, докато нервно дръпва от цигарата си. Другият слуша внимателно. "Москва реши, че трябва да станеш ловец - т.е. ще трябва да се осигуряват информации - например секретни документи на НАТО", казва първият и дава на другия пачка банкноти – 1000 евро.

Всичко това прилича на епизод от лош шпионски филм, но е реалност – кадрите са заснети от словашкото военно разузнаване. В средата на март словашките медии разпространиха видеото, което би трябвало да показва как руският заместник-военен аташе в Словакия вербува шпионин. В случая става дума за блогър, който пише предимно за сайтове, в които се разпространяват конспиративни теории и проруски съдържания.

Сходни опити за вербуване в Словакия е имало и по отношение на високопоставен военен. В резултат от това множество руски дипломати бяха експулсирани от страната.

Прогонени са стотици предполагаеми шпиони

От началото на войната срещу Украйна насам много други страни постъпиха по същия начин: към 400 руски дипломати, за които се смята, че са агенти под прикритие, бяха обявени в Европа за „нежелани“ и трябваше да се върнат в Русия. Сред тях са и 40 руснаци, акредитирани в посолството в Берлин и в генералните консулства във Федералната република.

„40-те служители на руските представителства в Германия, които експулсирахме, не са работили и един ден като дипломати по време на престоя си в страната“, заяви в края на април германската външна министърка Аналена Бербок. Агентите са действали „в продължение на години систематично срещу нашата свобода и срещу единството в нашето общество“, каза още Бербок.

Експулсираните са предимно хора, смятани за сътрудници на руското военно разузнаване ГРУ и на външното разузнаване СВР. На първо време прогонените служители не могат да бъдат заместени от други, поради което броят на руските дипломати в Германия сега е значително по-малък.

Москва трябва да промени методите си

Принудителното изтегляне на стотици агенти, някои от които много опитни, се оценява като сериозен удар. Европейските служби за сигурност смятат, че Русия ще трябва да промени шпионската си дейност, ако иска и занапред се добира до информация от сферите на политиката, икономиката, военните и научните изследвания.

Експертите по сигурността предполагат, че кибератаките могат да се увеличат. Те допускат, че тези атаки ще бъдат насочени основно към информации, свързани с енергийната политика, санкциите и оръжейните проекти. Руски опозиционери и украински активисти вероятно също ще станат обект на атаки, предупредиха наскоро полските власти. Освен хакерските атаки могат да бъдат възкресени и по-стари методи, познати от времената на Студената война.

Би могло да се предположи, че Москва в бъдеще ще използва повече командировани шпиони, т.е хора, снабдени с фалшива идентичност, които ще пътуват в чужбина с определена задача. Тези операции обаче ще бъдат затруднени от ограничените въздушни връзки между Русия и ЕС, от визовия режим за руснаците и от повишената бдителност на западните служби за сигурност. Все пак, както отбелязват експертите на Запад, руснаците разполагат с логистични мрежи, които биха могли да се използват за конспиративни пътувания.

Могат да бъдат използвани и "нелегални"

Възможно е Москва да съживи в следващите години и една изключително скъпа и рискована форма на шпионажа – т.нар. „Програма за нелегалност“. По време на Студената война към нея прибягва КГБ, а днес тя се прилага от една от дирекциите на външното разузнаване СВР.

„Нелегалните“ - това са шпиони, изпращани с измислени биографии и под прикритие в дадена страна, където остават активни в продължение на години и дори на десетилетия. Те нямат дипломатически статут, поради което не са застрашени от наказателно преследване, ако бъдат разкрити. Прикритието се състои в повечето случаи в това, че те играят ролята на най-обикновени граждани – нормалното съседско семейство.

До момента са били разкривани много малко такива „нелегални“. В Германия през лятото на 2010 година например бе разкрито семейство, което от 1980-те години шпионирало за Москва. Андреас и Гудрун Аншлаг, каквото име те били възприели, получиха няколкогодишни присъди, но в крайна сметка бяха предадени на Москва.

Преди няколко години бе в ход съвместен проект на европейските вътрешни разузнавания, насочен към разкриването на този вид шпиони, наричани в Русия „децата чудо“. Успехът на проекта обаче бе по-скоро скромен.