Къде са им милионите?

Онези, които живеят в атинското предградие Екали, са по правило хора с пари. Улиците в района са широки, къщите се крият зад високи огради. При това Екали съвсем не е единственият район от този вид. Северната част на Атина, както и някои квартали на юг от центъра, са запазена територия за богатите. При това само 160 хиляди гърци печелят по над 60 000 евро годишно – поне на хартия. И правителството на Папандреу не можа да се справи с укриването на данъци, изтъква журналистът Тасос Папас от ляволибералния вестник “Елефтеротипия”.

“Наред с корупцията, една от основните пречки е клиентелизмът. И двете големи партии винаги са вкарвали свои хора в администрацията, например във финансовите служби, за да могат да упражняват контрол. Определени хора са се ползвали с данъчни облекчения – естествено срещу оказване на изборна подкрепа.”

Богаташки трикове

Ощетени обаче са не само държавните каси. Само от началото на миналата година гърците са изнесли в чужбина точно 50 милиарда евро, по данни на Централната банка. Парите са в Швейцария, Лихтенщайн или Кипър. Независимите наблюдатели са на мнение, че сумата може да е и двойно по-голяма. Част от средствата са изразходвани за покупки на недвижими имоти.

През 2010 година гърците са вложили 300 милиона евро в луксозни жилища и имения в Лондон, съобщават от британската брокерска фирма “Knight Frank“, а и пазарите на недвижими имоти в Париж и Берлин са "облагодетелствани" от износа на гръцките капитали. Без при това дори да е ясно кои са всъщност богатите гърци. Те се държат в сянка, положително имат какво да крият, казва Тасос Папас.

"Много от тях дължат богатството си на държавата. Те са получили много изгодни кредити, уж за инвестиции. Всъщност обаче са изнесли парите в чужбина и така и не са ги изплатили. Друга група богаташи дължи състоянието си на търговията на черно от окупационните времена. Те са изкупили много имоти по време на войната, след което изведнъж са станали богати и влиятелни."

Морал ли? Правосъдие ли?

Който е забогатял по такъв начин, едва ли би се включил в акцията по спасяването на презадлъжнялата си родина, убеден е Папас. Такава възможност е дори абсурдна според писателя Петрос Маркарис, известен с критичното си отношение към гръцкото общество: "Нима очаквате, че хора, които в продължение на години са печелили неимоверно от политическата клиентелистка система, от корумпираната система, ще проявят морала да помогнат на страната в този момент и ще върнат част от това, което са натрупали благодарение на корумпираните отношения?"

Петрос Маркарис е убеден, че Гърция никога не е разполагала с култура на богатството. Най-вече защото в исторически план и покрай принадлежността й към Османската империя в Гърция така и не се е развило истинско гражданско общество. "Тези, които държат парите, не мислят като европейските граждани, т.е. – защо да не върна парите на държавата? Не само че липсва гражданско мислене, липсва и просвещение, затова не познаваме понятието "социален договор", казва Маркарис.

За промяна в ситуацията сега се разчита на друг един договор. Гърция и Швейцария обсъждат сключването на данъчно споразумение, съгласно което всяко гръцко евро, вложено в Швейцария, ще носи данъчни приходи на Гърция. В Швейцария гърците са изнесли към 200 милиарда евро – сума, надхвърляща два пъти размера на брутния вътрешен продукт.

Друга възможност е да се приберат неизплатените дължими вноски. Парламентът вече разполага със списък на длъжниците, но дали това е решението? Журналистът Тасос Папас е по-скоро скептичен: "Можеше да има ефект, ако разполагахме с ефективно правосъдие. Но начинът, по който функционира гръцката правна система, почти не позволява да се говори за правова държава. Не съм особено голям оптимист."