Къде е България в "списъка на честта"?

"Спасителна съпротива" е заглавието на нова книга за спасяването на евреи от Холокоста в Европа, включително и в България. Нейн втор е Арно Лустигер. Вестник "Ди Велт" посвети на книгата цели две страници, публикувайки части от нея, както и рецензия на един от най-известните германски публицисти - Ралф Джордано.

България - противоречивият пример

"Историята на спасителите е и история на извършителите на престъплението. Не мога да си представя по-голямо противоречие  от това: от едната страна сърдечност, самоотверженост и човечност, а от другата - масово изтребление на евреите, което е историческо престъпление", пише Ралф Джордано в рецензията си по повод книгата. Той самият оцелява по време на нацизма благодарение на германка, която укрива семейството му в къщата си.

Примерите за спасяване на евреи по времето на Холокоста са многобройни. Снимките във вестник " Ди Велт" и откъсите от книгата на Лустигер обаче са свързани само с България. Явно страната е любопитен пример за нееднозначното отношение към евреите.

В представения от Лустигер своеобразен "списък на честта" на първо място не е България, а Дания, която успява да спаси 98% от живеещите на нейна територия евреи, благодарение на впечатляваща по своята масовост акция. България всъщност успява да спаси само евреите, които живеят в старите й граници, но не и онези от окупираните благодарение на съюзничеството с Хитлер територии.

Лустигер влиза в ролята на безкомпромисен хроникьор на случилото се. В същото време той проявява разбиране за ситуацията, в която се намира България по време на Втората световна война. В книгата четем: "Въпреки всичко тази страна е единственият съюзник на Хитлеристка Германия, която успява да спаси мнозинството от еврейското население, предвидено за унищожаване."

Българската подкрепа за евреите - уникална

За разлика от бруталните действия на българите в окупираните от тях територии, в самата България, която е все пак хитлеристки съюзник, се осъществяват уникални акции на интелектуалци, политици и обикновени граждани срещу антиеврейското законодателство и заплануваното депортиране на евреи. Тези акции постигат онова, което на пръв поглед изглежда невъзможно: от старите територии на България не е депортиран нито един евреин.

Лустигер описва подробно акциите за спасяването на българските евреи и ролята на обикновените граждани, на църквата и на депутата Димитър Пешев. Заключението му гласи: "Повечето български евреи оцеляват по време на Втората световна война въпреки водената антисемитска политика. Но това става не благодарение на българското правителство или българския монарх. Те не са имали скрупули да екстрадират евреите към нацистките лагери. През март 1943 година хиляди тракийски и македонски евреи от окупираните от българите територии в Гърция са били депортирани в концентрационния лагер Треблинка и убити."

Без широката съпротива от страна на обществото, църквата и политиците, с евреите на територията на тогавашна България щеше да се случи същото, което стана със събратята им от окупираните чужди територии, коментира Лустигер и добавя: "Този решителен протест се дължи най-вече на традиционно тесните връзки между християни и евреи на българска земя. Вероятно никога няма да узнаем колко евреи още можеха да бъдат спасени, ако други народи в окупирана Европа бяха постъпили като българите", пише авторът на книгата "Спасителна съпротива".