Кръстът на властта и хвърлените камъни

Георги Папакочев припомня някои факти:

С приемането на мандат за съставяне на новото българско правителство Бойко Борисов сам нарами кръста на управлението, за да потегли към Голготата на изпълнителната власт в България. Кабинетът му все пак ще бъде правителство на малцинството с недостигащите за обратното 5 депутатски места, а в парламента неговата партия ГЕРБ ще разчита на подкрепата на „Синята коалиция”, РЗС и Атака, обвързани политически с неангажиращ документ, който според съпредседателя на традиционните десни Иван Костов не можел да гарантира в бъдеще „доверие в аванс”.

Нелецеприятна предистория

Отношенията между двете безспорно доминиращи личности в създалата се ситуация - Борисов и Костов - имат дълга и не особено лицеприятна история. Още в годините, когато новият български премиер беше главен секретар на МВР, лидерът на Демократите за силна България не пропускаше да го халоса публично с определения като „мутра, ченге, бандит, мафиот”, а в даден момент дори го нарече „човекът от подземието”, сиреч от тъмния престъпен свят. Каратистът Борисов тогава не му остана длъжен и му лепна прякора „Гаргамел”, неуморният анимационен кино - злодей, побеждаван постоянно от остроумните смърфове.

С нарастване влиянието на ГЕРБ и приближаването на изборното лято „сините” и „герберите” започнаха да се опитват да говорят политически, а отрезвяващите резултати от евроизборите в началото на юни превърнаха медийния диалог между двете формации почти в дипломатически. Неубедителните 15 сини депутати срещу 116-те избраници от генералската партия като резултат от парламентарния вот, изглежда отново извадиха лидерите на дясната коалиция от равновесие.

В понеделник по телевизията Мартин Димитров изрази надежда, че „Борисов ще ни подаде ръка” и веднага след това декларира, че сините „няма да извиват ръцете” на новите властници, а Иван Костов хем обясняваше, че коалицията ще подкрепи кабинет на малцинството, хем добавяше, че подобно правителство ще е крехко и хлабаво. От своя страна лидерът на ГЕРБ Борисов твърдеше неотклонно, че няма за цел да изкара целия управленски мандат с допълнението, че ако трябва да търси коалиции, които „да го спасяват една или две години повече – това е абсурд”!

Политическата памет е дълга

Въпреки обясненото във физиката отблъскване на еднаквите полюси на два магнита, а Борисов и Костов са тъкмо такива политически магнити, изборите иронично ги поставиха един до друг в ЕНП и в новия български парламент. При тях „смяна” на полюсите в характерите трудно може да се очаква, но мнозинството българи на 5 юли постави тежкия кръст на управлението върху раменете на единия и очаква другия, ако не да помогне, поне да не хвърля камъни по него по стар местен обичай. Най-малкото, защото властовата въртележка се обръща, но лошото име и безотговорното поведение остават в историческата памет. Не само на хората, но и на държавата.