Кръвосмешението не е престъпление?

Ако близнаците Зигмунд и Зиглинде бяха заченали сина си Зигфрид не в музикалния свят на "Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер, а в страната на Вилхелм Тел, според параграф 213 от швейцарския наказателен кодекс те щяха да влязат за три години в затвора. Кръвосмешението, което в класическата литература и в театъра предизвиква драматични и дори трагични сътресения, в реалния живот е табу и се предследва наказателно в много държави. Наказателното преследване на кръвосмешението има свой аналог и в гражданското право, което забранява браковете между роднини по права линия и между братя и сестри.

Секс с татко?

Кръвосмешение (или инцест) правистите наричат половото сношаване между кръвни роднини по права линия (баща и дъщеря, дядо и внучка) или между братя и сестри и полубратя и полусестри. (Обаче сексът между чичо и племеница или между братовчед и братовчедка не е кръвосмешение в юридическия смисъл на понятието.) При това във всички изборени "престъпни" конфигурации става дума за доброволни сексуални действия между пълнолетни хора. Тоест, кръвосмешението няма нищо общо със сексуалното насилие срещу деца от страна на родители или други роднини. Педофилските престъпления и сексуалната принуда над непълнолетни се наказват навсякъде по света.

За всички е ясно, че кръвосмешението не води непременно до създаване на поколение, а дори да се стигне дотам - не се раждат непременно увредени деца. Разбира се, поколението от кръвосмесителни връзки все пак е обременено с по-голям риск от увреждания и генетично наследени заболявания. Тъй че в днешната бурна дискусия Швейцария всъщност търси отговор на въпроса кое е по-важно - здравето на народа или индивидуалната свобода за продължаване на рода?

Взривени ценности

Моралистите настояват да се запази статуквото. Защото представата, че родители, баби и дядовци могат едновременно да бъдат сексуални партньори на пълнолетни деца и внуци, или пък, че братя и сестри лягат с еротични намерения в обща постеля, наистина противоречи на основните инстинкти и дълбоко вкоренените човешки ценности. Социалните структури и ролята на семейното съжителство се дискредитират до такава степен, че под въпрос се поставя изобщо семейството като институция.

Либералният лагер с пълно основание обаче пита: защо да е престъпление едно доброволно (сексуално) взаимодействие между двама пълнолетни, които не причиняват вреда на трети лица? Само защото се нарушава едно табу и общоприетите нрави? Това не е достатъчно, архаичните табута и т. нар. всеобщ морал имат само частично присъствие в законодателството.

Кое е "нормално" и кое - не?

Освен това с течение на времето се променят и представите за сексуалност, за "редно" и "нередно", за еротичната свобода, за хомосексуалността. Столетия наред в християнския свят няма разводи, а браковете между хомосексуални двойки и до днес са разрешени в малко страни и наказауеми - в други.

Швейцарските епископи категорично отхвърлят либералната аргументация и плановете да се легализира инцестът. Кръвосмешението е престъпление срещу семейството, твърдят те. То разклаща устоите на най-важната обществена клетка и обърква редовете в тази хилядолетна човешка институция. Спорът продължава.