"Кристо е моторът, аз съм газта"
20 ноември 2009Опаковани острови, дървета, дори брегове - за малко светът да пропусне тези художествени акции, разказваше веднъж Жан-Клод: "Аз станах човек на изкуството от любов към Кристо. Ако той беше станал зъболекар, щях да стана зъболекарка и аз." За радост на обществеността Кристо и Жан-Клод стават едно художествено цяло. Те опаковаха една скалиста ивица от брега на Австралия, окачиха една оранжева завеса в Скалистите планини, преобразиха в гигантски водни лилии единайсет островчета пред Маями и дори намериха начин да "пакетират" част от една река в Колорадо.
Художникът и музата
Ето как Кристо обяснява начина им на работа: "Ние наемаме обществени пространства, които смятаме за интересни, и в продължение на известно време нарушаваме тяхната обичайна атмосфера. Получаваме нещо от атмосферата на тези места, а от наша страна им даваме нещо, което пък те не притежават."
Кристо и Жан-Клод са родени в един ден на същата година, той в България, тя в Казабланка. Срещат се в Париж преди повече от 50 години. По онова време Кристо е един беден художник, който получава поръчка да направи портрет на майката на Жан-Клод. Така се запознават. Но за любов от пръв поглед не може и дума да става: в продължение на няколко седмици Кристо ходи със сестрата на Жан-Клод.
Много скоро обаче двамата започват да се вдъхновяват взаимно: Кристо е моторът, аз съм газта, казва Жан-Клод. Тази комбинация се оказва непобедима. Често те упорито преследват своите цели в продължение на години, дори на десетилетия. Това се отнася например за дългогодишната им мечта да опаковат берлинския Райхстаг, мечта, която се сбъдна през 1995. В продължение на две седмици Райхстагът се преобрази в произведение на изкуството, което бе разгледано от четири милиона хора.
Като едно цяло
От 15 години насам се казваше вече не Кристо, а само Кристо и Жан-Клод. Те работеха като едно цяло, поне що се отнася до работата им на открито. Те изковаха съвременния вариант на модела за художника и музата, като двама равноправни партньори:
"Ние правим всичко заедно. Всичко - с изключение на три неща: никога не летим с един и същ самолет; аз не рисувам, а Кристо никога не е изпитвал радостта от попълването на една данъчна декларация", са думи на Жан-Клод. Но сега от тандема Кристо и Жан-Клод отново остава само Кристо. Жан-Клод, червенокосата муза, почина в Ню Йорк вследствие на мозъчен удар.