1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Киев ''даде'' Крим на Москва

Сергей Руденко1 март 2016

Русия и бездруго щеше да превземе Крим, но не по толкова драстичен начин, ако събитията на украинския Майдан и внезапното бягство на Янукович не я бяха принудили да действа спешно, смята Сергей Руденко.

https://p.dw.com/p/1I4t0
Снимка: Reuters/M. Shemetov

Анексирането на Крим от Русия /27 февруари 2014 г./ беше неизбежно. Москва се подготвяше дълго за това действие. И ако не бяха събитията на Майдана, превземането на Крим щеше да се извърши по не толкова драстичен начин. Но е повече от очевидно, че Кремъл е разчитал да си върне Крим именно при управлението на президента Виктор Янукович. Ако той се беше задържал на власт, Москва вероятно щеше да избере някаква по-мека форма, за да постави Крим под контрола си - може би чрез промени в украинското законодателство. Но внезапното бягство на Янукович от Украйна принуди Кремъл да действа бързо и безпардонно.

Eдна неизбежна анексия

Анексирането на Крим не беше политическа импровизация, подготвена набързо. За Москва полуостров Крим винаги е имал важно стратегическо значение. Там се намира главната руска военноморска база на Черно море. След разпадането на Съветския съюз, Русия положи неимоверни усилия, за да запази базата си на полуостров Крим. През 1997 г. беше подписан специален договор с Украйна за правото на руския черноморски флот да я ползва до 2017 година. Москва още отрано се погрижи и този срок да бъде удължен чак до 2042 година. Това стана с помощта на т.нар. „Харковско споразумение”.

Русия никога не е имала намерение да се изтегля от Крим. След като Украйна обяви своята независимост, Москва започна да строи жилища за руските моряци в Севастопол, започна да раздава руски паспорти на украинци от Крим, насити телевизионния ефир с руски програми, а московски престъпни банди наложиха контрол над бизнеса по южното кримско крайбрежие. Всичко това беше част от подготовката за анексирането на Крим.

Украинското ръководство винаги се е опитвало да ухажва елита на Крим. През 1992 година полуостровът получи статут на отделна република, начело с президента Юрий Мешков. Тази игра обаче за малко да лиши Киев от кримския полуостров и само две години по-късно украинското правителство отмени автономния статут и ликвидира президентската институция.

При президента Леонид Кучма правителството в Крим беше ръководено от неговия тогавашен родственик Анатолий Франчук. Много от ключовите постове в управлението на полуострова после бяха разпределени между „външни лица”. Избирането на президента Янукович окончателно сложи край на играта с местните елити - по онова време цялото автономно ръководство вече се състоеше само от хора, родени в Донбас, което си беше истински шамар за кримския елит. Как, при това положение, гражданите на полуострова да се отнасят към централната власт в Киев? Отговорът е повече от ясен.

Пълзяща интервенция

Karte der Krim Deutsch mit der Stadt Cherson
През 1992 година полуостровът получи статут на отделна републикаСнимка: DW

Всичко, което се случи след това чак до анексирането на Крим от Русия, трябва да се разглежда в общия контекст на руско-украинските отношения. Москва никога не е криела, че за нея Украйна, а в това число и Крим, спадат към зоната на собствените ѝ геополитически интереси. Кремъл винаги е инвестирал в украинската икономика и политика, за да ги направи зависими от Русия. При управлението на президента Кучма Москва дотираше доставките на руски нефт и газ за Украйна. А когато през 2000 година Киев реши да кандидатства за членство в НАТО и ЕС, избухна истински скандал.

Последваха обвинения към президента Леонид Кучма за изчезването на журналиста Георгий Гонгадзе. В резултат на това никой на Запад не смееше да си сътрудничи с Кучма, а държавният глава беше принуден да се преориентира към Русия. Като логично следствие от това – правителството беше овладяно от проруските сили начело с Виктор Янукович. При президента Юшченко имаше изгледи за обрат, но така и не настъпи по-съществена промяна в двустранните руско-украински отношения.

С избирането на Янукович за президент през 2010 година всичко се промени: в украинското Министерство на отбраната изведнъж се появиха на работа руски военни, а офицери от ФСБ бяха назначени в украинската Служба за безопасност. Като истински руски марионетки, президентът и премиерът на страната позволиха на Москва да контролира важни процеси във вътрешната и външната политика на Украйна. Говори се, че през ноември 2013 година, когато президентът Янукович се готвеше да подпише Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, на една среща Путин го бил предупредил, че всичко това може да завърши зле за него - включително и със смърт.

Ще си върне ли Украйна Крим?

Анексирането на Крим постави началото на края на приятелските отношения между Русия и Украйна. Окупацията на полуострова и последвалата война в Донбас показаха на Киев, че на юг и изток Украйна се е сдобила с враг, който е готов финансово да поддържа сепаратистите и тъй наречените Донецка и Луганска народни републики, да им предоставя бойци и да убива украинци, наричайки ги "фашисти". Този враг е готов да създаде "кримски федерален окръг" на Русия и да се прави, че в това няма нищо незаконно.

Sergey Rudenko Kommentarbild App *PROVISORISCH*
Сергей Руденко

С анексирането на Крим от Русия двустранните отношения стигнаха точка, от която няма връщане назад. Нито хипотетичният отказ на Москва от Крим, нито излизането на руските сили от Донбас могат да върнат доверието между гражданите на двете съседни страни. Може и да звучи нелогично, но именно Русия направи така, че много жители на Украйна да се почувстват украинци. Преди събитията на Майдана много от тях смятаха, че няма голяма разлика между тях и руснаците. А днес украинците възприемат като оскърбление дори мисълта за някаква идентификация с руския агресор.

В Украйна днес расте едно поколение от млади хора, които не възприемат Русия като страна, с която имат обща история, а като страна-агресор. Което означава, че най-сетне има шанс да се изпълни със съдържание лозунгът "Далеч от Москва", за което са си мечтали поколения наред украинци.

*Сергей Руденко е украински журналист, политически наблюдател и автор на няколко книги за украинската политика.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми