Кризата още не е достигнала връхната си точка

"През 2009 година брутният вътрешен продукт в много страни от Централна и Източна Европа ще се свие повече от този в Западна Европа, защото неговият ръст в предходните години е бил силно зависим от растежа в тези държави", прогнозира Петер Брезинчек, ръководител на отдела за икономически и финансови анализи на Райфайзенбанк. Брезинчек очертава три основни причини за кризата в региона. На първо място това е фактът, че страните в Източна Европа са много зависими от засиления си износ към западните икономики, на второ - големият ръст на чуждестранни инвестиции от държавите от ЕС, и на трето - кредитният бум и износът на парична маса, което пък увеличава дефицита по текущите им сметки.

Източна Европа ще достигне дъното наесен

"Големите успехи в миналото са причина за големите проблеми сега", смята Брезинчек. Той се спира на последствията, които икономиките в Източна Европа ще понесат през следващия едногодишен период - бързо намаляване на БВП, поскъпване на кредитите както за бизнеса, така и за населението и високи финансови разходи по погасяването им. "Макар и много нехомогенни като цяло, може да се прогнозира, че икономиките в региона ще достигнат дъното на кризата през есента на тази година", казва анализаторът и добавя, че очаква спад от средно 5 процента на БВП в страните от региона. Според него капиталовите потоци към държавите ще намалеят около пет пъти - от 158 милиарда долара през 2008 до 30 милиарда през 2009 година. Брезинчек посочва като допълнително усложняваща положението причина бързото нарастване на заплатите в тези страни през последните години - средно с 20 процента.

Експертът смята, че е наложително да има корекция на възнагражденията или по линията на девалвация на местните валути или по пътя на намаляване на разходите за заплати. Първите признаци на слабо възстановяване може да се очакват през следващата година, когато Брезинчек очаква среден ръст от един процент, който да нарастне до 2 процента през 2011. Той предвижда, че стабилизиране на икономическия растеж до нивата отпреди кризата може да се наблюдава след 2012 година - тогава страните от Източна Европа ще изпреварят със средно 2 процента тези от Западна Европа по ръст на БВП. За целта е необходимо да се намали дефицитът по текущите сметки и бюджетният дефицит до 3 процента чрез съкращаване на обществените разходи.

Анализаторът напомня и, че растежът на размера на кредитите е изпреварил този на производителността и този показател също трябва да се коригира, за да се разчита на увеличаване на растежа. Според него добър показател е, че всички местни валути на страните от региона са в благоприятно съотношение спрямо еврото, което е гаранция за недопускането на финансови и икономически диспропорции в близко бъдеще.

България е все още неподготвена за еврото

Като цяло представителят на Райфайзенбанк заключава, че въпреки бързия темп на догонване на страните от Западна Европа държавите от региона все още изостават. Според него интеграцията на тези страни в ЕС е ключова за процеса на догонване: "Сполучливият изход от кризата за тях ще зависи на първо място от темповете на растеж на икономиките на страните от ЕС, но също и от собствената им способност да преориентират политиките си."

По отношение на България Петер Брезинчек подчертава, че положителен момент е фиксираният валутен курс и системата на валутен борд. Той обаче посочва, че страната, която е най-нуждаеща се от държавите в региона, неизбежно ще поиска и получи помощ от МВФ през третото тримесечие на годината. Анализаторът изразява очакването си, че следващото правителство ще даде ясно послание за стриктна монетарна политика и запазване на валутния борд: "Всеки опит за противното би бил равен на катастрофа", предупреждава той. Във връзка с шансовете на България за влизане в еврозоната Брезинчек казва, че засега Европейската централна банка е скептична относно възможностите на страната да приеме еврото.