Кризата оставя дълбоки следи

През март 2009-та председателят на Европейската комисия Барозу обяви: "Кризата засяга всяко домакинство. Последиците за пазара на работна ръка, дълговете и стандарта на живот вече са доста осезаеми. Кризата става все по-сериозна. Но ние действаме, за да се справим с проблемите и да спечелим отново доверието на хората."

Най-засегнати от повишаване на безработицата

Това са онези страни, за които се смяташе, че имат особено добре развит трудов пазар, като Испания например. Само за една година броят на безработните там се увеличи двойно и надхвърли рекордните за ЕС 17 процента. Чрез метода за временна заетост Германия се опитва да предотврати масовата безработица, но тази мярка не може да продължи дълго.

Особен случай са страните-членки от Източна Европа. Повечето от тях отбелязаха учудващ растеж след присъединяването си през 2004-та или 2007 година. Дори и сега по време на криза, някои от тези икономики продължават да се развиват добре. За разлика от тях в много стари страни-членки брутният вътрешен продукт рязко спадна. В източните страни обаче много по-голям е проблемът с обществения дълг. Миналата година Унгария трябваше да бъде спасена от банкрут чрез кредити от ЕС и МВФ. Тогава федералната канцлерка Ангела Меркел каза:

"В случая с Унгария показахме, че помагаме на държави в беда. Но не мисля, че трябва да констатираме подобна ситуация за всички средно- и източноевропейски държави."

Автомобилната индустрия колабира

В държави като Франция и Германия тя е една от основните индустриални браншове. Германското правителство се опита чрез субсидии при покупките на автомобили да се справи с проблема на все по-намаляващото търсене, но марки като Опел и Сааб все още са силно застрашени.

Все пак в цяла Европа надеждите, че политиците ще успеят да се преборят с кризата, са големи. Особено в страни, където предстоят избори, като Германия например. Едно обаче е ясно - последствията от кризата ще бъдат осезаеми години напред.