Краят на АЕЦ - твърде скъпо удоволствие

Извеждането от експлоатация и премахването на старите атомни реактори в България, Литва и Словакия се бави и струва все повече пари на Европейския съюз, пише германският всекидневник "Ханделсблат".

Къде отиват европейските пари?

Затварянето на старите атомни реактори в тези три страни може да се окаже бездънна яма. То със сигурност ще бъде по-скъпо от заплануваното. Европейската комисия вече е наясно с това и е подготвила финансови инжекции от 550 милиона евро за периода след 2013-та година. Така поне е записано в проекторешението, което Брюксел смята да предостави на трите източноевропейски страни, информира икономическият всекидневник. Средствата трябва да помогнат за премахването на реакторите и за инвестиции във възобновяеми енергийни източници.

При влизането си в Европейския съюз трите държави се задължиха да изключат атомните си електроцентрали от съветски тип заради недостатъчната им сигурност. Това обаче не означава, че те се отказват изобщо от използването на атомна енергия. В проекторешението на Европейската комисия се казва, че ако трите държави не получат финансова помощ, ще трябва да спрат програмите си за изключване на реакторите. "Това ще постави на карта ядрената им сигурност", твърди Европейската комисия. Тя обаче не предвижда финансова помощ за периода след 2020-та година.

Всъщност 500 милиона евро са само капка в морето, но те са само последният транш. Поне засега. В Брюксел знаят, че само изключването на атомната електроцентрала в Литва ще струва около 1,3 милиарда евро. Няма да е чудно, ако сумата се окаже още по-голяма. Междувременно евродепутатите от комисията по бюджета бият тревога. "Какво получаваме срещу парите, които даваме?", пита германската евродепутатка Ингеборг Гресле. До 2013-та година финансовата помощ, която Европейският съюз вече е отпуснал и ще отпусне на трите държави за изключване на атомните реактори, ще достигне 2,8 милирда евро .

Авантюра с неизвестен край?

"Както ми бе казано от експерти - изключените атомни реактори в Литва и България могат да бъдат включени без проблеми отново", ядосва се германската евродепутатка Гресле, която е член на комисията по бюджета. Ето защо до началото на идната година Европейската сметна палата ще представи специален доклад за изключването на атомните реактори в България, Литва и Словакия.

Подобни процедури са нови за Европейския съюз. Германия например също не е наясно колко ще й струва решението за постепенно изключване на атомните реактори. Някои експерти предполагат, че сумата може да достигне до 18 милиарда евро. При това в нея не са включени разходите за крайното съхранение на ядрените отпадъци. "Изключването на атомните реактори е авантюра с неизвестен край", убедена е евродепутатката Гресле. Ето защо тя настоява в бъдеще Европейският съюз да въведе общи стандарти и правила в това отношение. В противен случай бюджетът на Общността, от който се отпускат средствата, може да бъде напълно изцеден.

Пари за нови реактори няма!

И докато Европейският съюз отпуска огромни суми за изключването на старите атомни реактори, все повече източноевропейци искат да строят нови. През 2013 г. чешкото правителство ще реши кой да доизгради трети и четвърти блок на най-голямата в страната атомна електроцентрала „Темелин”. Отговарящият за това Вацлав Бартушка дори се ядосва, че Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие нямало да дадат нито цент за новите реактори.

В Полша търсят трескаво място за първата атомна електроцентрала в страната, чийто строеж трябва да започне през 2016-та година. В България се търсят инвеститори за новата АЕЦ-Белене, прибалтийските републики също планират строежа на нова обща АЕЦ, отбелязва германският икономически всекидневник "Ханделсблат".