Кратка история на "неприличното"

Както е известно, след сравнително разкрепостените в сексуален аспект първи следвоенни години, във Федерална република Германия се установява пределно консервативно отношение към нравите. През 1953-та в страната е приет закон за забрана на писанията, застрашаващи младежта. И така еротичните публикации и снимки, както и сборниците с "неприлични" съвети изчезват от търговската мрежа. От този момент нататък са забранени и абортите, продажбата на презервативи е строго регламентирана, а полицията започва строго да следи проститутките. С две думи - скучен живот! Но дали краят на скуката е сложен наистина едва покрай откриването на противозачатъчните в края на 60-те години или може би покрай студентските движения през 1969?

Фазите на сексуалната революция

Две новоизлезли книги оборват клишетата за скованато сексуално минало на германците. Авторките и на двете са исторички. Едната е американка - Елизабет Хайнеман, а другата е от Германия - Сибиле Щайнбахер. И в двете книги четем, че въпреки наложените ограничения, продажбите на "неприлична" литература, предпазни средства, а и на еротични артикули са вървели всъщност с голям успех.

В своя труд Сибиле Щайнбахер описва три фази на сексуалната вълна, преминала през Федералната република: бумът на "неприлични" списания, породен покрай паричната реформа от 1948-ма; голямото любопитство и интерес спрямо секса, породен покрай германските реакции относно бестселърите на американския биолог и сексолог Алфред Чарлз Кинси в средата на 50-те; и скандалът през 1964-та с филма на Ингмар Бергман "Мълчанието", който става истинска кулминация в трайния конфликт с цензурата. Една пета от германските граждани - 11 милиона души - щурмуват кината, за да видят филма. Едва през 1969 година в специално съдебно решение е записано, че "регулирането на сексуалния морал не е сред задачите на държавата".

Секс вълна в Германия има и още една важна особеност - еротичната империя на Беате Узе, чието начало е поставено още в края на 40-те години на миналия век. Тази важна част от германската история на "неприличното" присъства подробно и в двете новоизлезли книги. Щайнбахер пише повече за битката на Беате Узе с правосъдието и изтъква нейното значение като защитничка на интимните потребности на модерната двойка. Същевременно тя се проявява като модерна предприемачка. Тя свързва секса и секс-артикулите с напредничавостта. Хайнеман говори за "икономическо чудо в спалнята". В своите брошури и каталози Беате Узе създава нов език, ориентиран изцяло към двойките и по-специално към жените, благодарение на който тя оставя конкуренцията далеч назад. Към това се добавят и личните й достойнства - Узе е бивш летец-изпитател, вдовица от войната, омъжена втори път, майка на двама сина.

От брачната хигиена към порно вълната

Елизабет Хайнеман проследява развитието на империята, създадена от Беате Узе. В началото нейните магазини приличат по-скоро на бюра за консултации, малко по-късно придобиват вид на истински търговски помещения, а в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век постепенно се превръщат в салони със затъмнени помещения, носещи в себе си елемент на упадък.

Под влияние на порно вълната, чиято кулминация е през 1970-те години, еротичната индустрия, предназначена първоначално за брачните двойки, тръгва в съвсем нова посока. На преден план тогава излизат потребностите на отделния човек. Което обаче несъмнено ни кара да си зададем въпроса дали порнографията изобщо има нещо общо със секса, при положение, че под "секс" се разбира интимна активност между най-малко двама души.

АГ, ДПА, ФАЦ, ПГ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева