"Кражба" на избори по модел №2

Село Крапчене, близо до Монтана, е шампион в поне две местни дисциплини - внос на нови гласове за изборите и никаква загриженост от този факт. Противоречие, което пенсионерката Ценка изобщо не иска да обсъжда: “Какво да направим? Въстание ли да вдигнем?”. Възклицанието изразява отчаяние, а не обида от това, че я смятат за отговорна за бездействието ѝ. Ценка е убедена, че малкото Крапчене живее по престъпния модел на цяла България с всичките ѝ “240 мошеници в парламента”. На този фон регистрирането на 141 нови жители в едно село не ѝ се вижда болка за умиране. Нищо, че скромното Крапчене, което в последните 10 години прогресивно губи жители, внезапно е увеличило населението си с близо 60 процента, както изчисляват от Института за развитие на публичната среда.

От тази сметка излиза, че на предстоящите местни избори не коренното население, а “пришълците” ще решат изхода от вота. И най-вероятно няма да консумират ефекта от този вот, тъй като ще се върнат там, където действително живеят, оставяйки Крапчене да се оправя с избрания от тях кмет.

Момент! Случаят е мааалко по-различен

В повечето от известните досега случаи задаващата се кражба на гласове изглежда така: непознати хора се регистрират на места, на които не са стъпвали, и получават пари, за да гласуват за назован от “купувача” кандидат. После се отписват от временния си адрес.

“Ако в Крапчене ситуацията беше такава, щях наистина да се притесня, но при нас случаят е друг”, казва младият електротехник Георги*, който е един от тези 141 новорегистрирани. Само че той е съвсем истински нов жител. Наскоро се е регистрирал в селото, но всъщност отдавна е свързан с него - там живеят близките му, там е къщата му, оттам пътува до Монтана, когато има работа. А когато няма, обича да се отбива в едно от двете кафенета на селото, с дебелата му сянка, под която водим този разговор.

Георги обяснява защо случаят Крапчене е различен: досега е известно, че за изборите в селото ще се кандидатират три жени плюс кметската наместничка, която управлява селото през последните поне 12 години. Всяка от тези кандидатки е мобилизирала роднините си от околните села и градове и ги е накарала да се регистрират в Крапчене, за да могат да гласуват.

В самото Крапчене, което има само 238 автентични жители, всички се познават. И нищо чудно “пришълците” да са също някакви познати - я от сватби, я от други празненства. Георги не се смущава от факта, че масивният наплив на избиратели ще отнеме от силата на вота на коренните жители. За него нещата са съвсем законни. За полицията - също. През май тя извърши проверка на новите регистрации.

Нито са купени, нито са роми

В процеса, валиден за Крапчене, не участват пари, казва Георги. Хората са си просто роднини. Какво, роми ли? Никакви роми, чисти българи, ро-дни-ни. Това междувременно ми обяснява хорово цялата дружелюбна маса, която вече е обогатена с нови посетители. Освен младата Ани*, излязла да разходи своя мопс и да изпие едно кафе, там е и нейната баба Светла, управителка на читалището, безстрашен готвач и водещ реципиент на локални новини. Сега е оставила боба да ври на печката и е излязла да види какво става - защото Ценка минала покрай тях, за да ѝ съобщи, че в кафенето се случват далеч по-интересни работи от тези в кухнята. “Баба знае повече от всеки журналист”, казва многозначително Ани, преди да се запъти към къщата, за да разбърка боба.

И баба ѝ наистина знае: “Всички кандидатки си докараха роднините. Тази, за която ще гласувам аз, докара най-малко”. Ами ако всичките 141 регистрирани бяха на “любимката” ѝ? Щеше ли да го одобри? Светла мълчи. Мълчи и втория, и третия път, когато ѝ задавам този въпрос. После намира отговор, но той не е очакваният: “Питахме кметицата (за нея вече не гласувам) защо си е докарала роднините, а тя вика: “По всички села наоколо така правят, защо аз да не правя?”.

Може и да не е така, но провекрата се оказа невъзможна - кметицата първо беше в обедна почивка, после беше заминала за Монтана, а накрая се оказа с неотговарящ телефон. “Гузен негонен бяга”, коментира новият клиент на заведението Тошко Турбото, 59-годишен бивш шофьор на ТИР, прочут с моторджийската си страст в миналото. Турбото веднага предоставя рецепта за излизане от кризата: на изборите да се яви кандидат, който е познат на хората, но не е кореняк и няма роднини в селото. “Роднинството е проблем не само по време на избори. После, когато кметът е вече избран, се почва една... Не го закачай тоя, той е на вуйчо ми син, на леля ми брат, на чичо братовчед”. А защо не се кандидатира тогава самият той, след като отговаря на портрета - живее в селото от 10 години, всички го познават, но няма роднини. “Е точно затова де - понеже знаят, че ще съм праволинеен, няма да ме изберат. Че те и до ден-днешен ми викат "пришълец", като че ли не живеем заедно”, отговаря Тошко Турбото. И не, няма да проверява дали е прав в това си негативно очакване.

Крапчене и законът

Селото е избирало свой кмет до 2007 година включително, но след това е загубило това право, тъй като броят на жителите е спаднал под необходимата граница от 300 жители. По-късно законът беше променен, в резултат от което право на вот придобиха всички населени места с над 100 жители. Поправката беше внесена от Мая Манолова. Беше гласувана от предишното Народно събрание и многократно критикувана заради това, че този по-нисък праг ще улесни спекулантите с гласове и ще свали цената на усилието, с което се става кмет. Не само финансово измеримата цена.

„141 “пришълци” за четири кандидатки - това прави малко над 30 роднини, ако всеки си е довел хора поравно”, пресмята Светла в неволен коментар на поправката “Манолова”. Масата се впуска в язвителен смях: всеки познавал поне двама души, които имат и повече роднини.

*Имената са променени от редакцията