Коренът на злото е в Саудитска Арабия
Разбира се, че в първата си реч след атентатите френският президент е длъжен да се изправи пред хората силен и решителен. Гражданите очакват от него тъкмо това. И искат държавата да ги защити от терора. Доколкото това е възможно - по този пункт французите са реалисти. С други думи: повечето от тях няма да възразят срещу конкретните мерки, изброени от Оланд: от забрана за влизане в страната на заподозрени в тероризъм та чак до удължаване на извънредното положение.
Държавата да си върне върховенството
Вън от съмнение е, че френското правителство трябва да внесе ред у дома си. Например - да започне систематично да търси укрито оръжие. Държавата е длъжна да си възвърне монопола върху упражняването на сила и да преодолее страховете си от решителни действия в така наречените „ничии зони” из френските предградия. Това важи с особена сила за престъпния свят из тези предградия, където пътят от въоръжения грабеж до терористичното нападение изглежда съвсем кратък. Та нали още след атентата срещу „Шарли Ебдо” беше установено, че един от терористите бързо е извървял този път - от дребен престъпник до масов убиец. Същата мостра се повтаря и сега.
Нещо липсва обаче в мерките, оповестени от президента: нашите общества прекалено дълго търпяха проповедниците на омразата, които облъчват вярващите със своите насилнически фантазми. Тази културна търпимост беше грешка. Когато проповядваш омраза и насилие срещу нас (така наречените "неверници"), твоята джамия начаса трябва да бъде затворена, а прозорците и вратите ѝ - заковани с дъски. Нека религиозната общност да си намери такива имами, които проповядват вярата, а не убийствата. Важно е още да се преследват с цялата строгост на закона онези сайтове в интернет, които дават указания по стрелба и сглобяване на бомби. Трябва също така да се потърси отговорност от големите интернет-концерни в САЩ, за да отстранят поне част от тези плевели.
Капанът, в който се хвана Буш
Да, в речта си Оланд каза доста верни неща, особено за силата на либералната култура във Франция. Той каза и необходими неща - например за повишаването на сигурността. Но президентът каза и нещо сбъркано: че трябва да се води война срещу терора. Това е политически капан, в който навремето се хвана Джордж У. Буш. Последствията от неговата грешка подготвиха почвата за семето на насилието, което днес вече дава плод в Близкия Изток. Френският президент знае това много добре - неговият предшественик Жак Ширак прояви достатъчно разум и застана на дистанция спрямо войната в Ирак. И след като го знае - защо внезапно посяга към същата сбъркана реторика?
Не е грешка да се атакуват с военни средства позициите на „Ислямска държава”. Но ако искаме да освободим Източна Сирия и част от Ирак от властта на терористите, такава война не може да бъде спечелена само с въздушни удари, които, освен всичко друго, взимат прекалено много цивилни жертви. Тоест, умиротворяването на тези региони е възможно единствено с помощта на сухопътни войски - и то коалиционни, независимо от формата на коалицията.
Стига лицемерие със Саудитска Арабия!
Убиваме зле облечените екстремисти и постиламе червен килим пред тези с елегантно облекло, написа един френски коментатор, визирайки Саудитска Арабия. Франция и останалите европейци трябва най-сетне да прекратят лицемерните си отношения с шейховете. Защото тъкмо шейховете снесоха драконовото яйце, от което се излюпиха терористите, нападащи с калашници и бомбени препаски нашите градове. Крайно време е да поставим кралството и неговите васали под силен натиск - за да престанат най-после да финансират нашите убийци. Този пасаж липсва в речта на президента Оланд. А тъкмо той трябва да даде пример и да изведе френската външна политика на предна позиция в борбата срещу спонсорите на терора. Защото терористичното зло, наречено „Ислямска държава”, трябва да се ликвидира до корен. А коренът му е главно в Саудитска Арабия.